Фалшива самоличност
- Автор: Морел Дейвид
- Язык: болгарский
- Переводчик: Тодор Кенов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Фалшива самоличност». Краткое содержание книги:
Един кошмар от миналото и една незабравена любов го въвличат в смъртоносно преследване, в което той трябва да опознае и спаси собствената си самоличност.
— Този разговор звучи като ехо — каза Алън. — Започвам да губя търпение. Ако сте искали да прикриете грешките си, защо ме повикахте тук? Жена ми и децата ми вече започват да се чудят как изглеждам.
— Да прикрием грешките си? — намеси се полковникът. Гласът му прозвуча като скърцане на стомана по кремък. — Ти започваш да ме караш да губя търпение. Човекът, когото наблюдаваме на тези монитори, човекът, когото ти имаше привилегията да разпиташ, е несъмнено най-добрият полеви агент под прикритие, който съм имал честта да ръководя. Той е останал жив по-дълго, работил е под повече фалшиви самоличности, излагал се е на повече опасности и е изпълнил повече важни мисии от който и да е друг специалист, действащ под прикритие, за когото съм чувал. Той е единствен по рода си и твърде много съжалявам, че съм принуден да обмисля евентуалното му премахване.
А, помисли си Алън, значи така. Най-сетне стигнахме до същността на въпроса. Той посочи към охраната.
— Сигурни ли сте, че искате да говорим за нещо толкова сериозно пред…
— Те са предани.
— Също като Бюканън.
— Никой не поставя под съмнение предаността на Бюканън. Грешката за провала не е негова. Той не е могъл да предположи, че човек, с когото се е запознал в Кувейт и Ирак, ще се появи в ресторанта в Канкун, докато обработва онези двама търговци на наркотици. Това е най-отвратителният кошмар за всеки специалист, действащ под прикритие — една самоличност да влезе в противоречие с друга. Нито пък е могъл да предположи, че Бейли ще се окаже толкова упорит, че ще събере доказателства, показващи Бюканън в три различни самоличности. Господи, снимките! Само ако това копеле не беше започнало да прави снимки!
Най-вече на теб, заедно с Бюканън, помисли си Алън.
Следващите думи на полковника прозвучаха като отговор на обвиняващия поглед на Алън.
— Признавам грешката. Затова те изпратих да го разпиташ. Аз самият никога вече няма да допусна да вляза в пряк контакт с него. Но, стореното сторено, а освен това вашите хора също допуснаха грешки. Ако разполагах с време във Форт Лодърдейл, щях да извикам един от моите екипи за наблюдение. Вместо това трябваше да разчитам на… Вашите хора ме увериха, че са открили хотелската стая на Бейли и са иззели всички снимки.
— Аз също получих такава информация — каза Алън.
— Информацията беше грешна. Не са намерили никакви снимки на мен и Бюканън. А бомбата, скрита в хладилната чанта, е била взривена преди Бейли да бъде разпитан.
— Това бяха заповедите — продължи да упорства Алън. — Насочващият предавател в стената на хладилната кутия трябваше да доведе екипа до Бейли, когато получава парите от Бюканън. След това експлозивът, който също се намираше в стените на кутията, трябваше да бъде взривен от разстояние. Бейли вече нямаше да създава проблеми.
— Опростяваш нещата, за да си намериш извинение. Имаше изрична заповед да се изчака, в случай, че Бейли се срещне с жената-фотограф, която му е помагала. Експлозивът беше избран, защото щеше да премахне и двамата наведнъж.
— В случай, че с бяха срещнали — натърти Алън. — Ами ако Бейли вече й е бил платил и не е имал намерение повече да се среща с нея? Или пък, ако беше взел парите и изхвърлил хладилната кутия?
— В такъв случай, ти признаваш, че вашите хора са нарушили заповедите, като са действали преждевременно.
Алън не отговори.
— Е? — попита полковникът.
— Истината е, че не е имало никакво неподчинение. Бомбата е избухнала сама.
— Сама?
— Специалистът, който приготвил бомбата, си мислел, че е настроил детонатора за дистанционно взривяване на радиочестота, която не се използва в района. Всъщност, той е трябвало да бъде задействан от две различни, нетипични за района радиочестоти — едната, за да го зареди, а другата — да го взриви. Но всички тези лодки във Форт Лодърдейл. Всички тези радиостанции. Изглежда там няма нетипични честоти.
— Господи! — промълви полковникът. — Бомбата е можела да избухне, докато е била у Бюканън преди той да предаде хладилната кутия на Бейли.
— Не разбирам защо това ви притеснява. Току-що споменахте, че има вероятност да се наложи Бюканън да бъде премахнат.
Полковникът го изгледа озадачено. После изведнъж разбра.
— Не съм казал, че премахването му е предрешено. Какво ти става? Да не би да си мислиш, че наистина ще заповядам смъртта на един от моите хора, на офицер, който толкова години ми е служил вярно?
— Верността му все още не е доказана — Алън посочи към един от многото телевизионни екрани, към черно-белия образ на Бюканън отпуснат на дивана, затворил очи, разстроен, допрял изпотената чаша с бърбън до прорязаното си от бръчки чело. — Не съм убеден, че ми каза истината, когато разговарях с него.