Фалшива самоличност

— Искаш да кажеш, дали все още държа на нея?

Холи кимна.

— Да — отговори Бюканън.

Холи наведе очи.

— Но не така, както държа на теб — каза Бюканън.

Холи го погледна.

— Тя е приятел, който се нуждаеше от помощ, а твърде дълго в живота си не можех да помагам на приятелите си, които познавах по време на многобройните си фалшиви самоличности. Трябва да разбера, че не я грози никаква опасност. Предполагам, че след като научи, че Дръмонд и Делгадо са мъртви, постепенно ще излезе от скривалището си. С нетърпение очаквам да я видя отново — Бюканън погали ръката й. — Но, кълна се, тя не ти е съперница.

— Какво ще стане с нас сега?

— Едно е сигурно. Засега полковникът няма да ни открие тук.

— Вярно. Това определено е хубавата страна на нещата.

— Толкова лошо ли е тук?

— С теб? Не — отговори Холи. — Странно, колкото и изтощен да изглеждаш, има нещо… в очите ти. Въпреки че си разгневен заради полковника, изглеждаш спокоен.

— Аз отново съм самия себе си.

Холи се намръщи объркана.

— Нещо в мен го няма — каза Бюканън. — Може би заради всичко, което преживяхме. Или може би заради теб. Или… Мисля, че когато лечителят е пробил черепа ми, той е извадил оттам не само кръв. Мисля, че е извадил и онова, което толкова дълго ме измъчваше. Аз се помирих с миналото. Искам да продължа напред. С теб. Единственото, което сега има значение, е не миналото, а настоящето — Бюканън стисна ръката на Холи. — И бъдещето. Повече няма да се опитвам да бягам от себе си. Край на фалшивите самоличности.

— За мен ще бъде удоволствие да те опозная — каза Холи.