Фалшива самоличност
- Автор: Морел Дейвид
- Язык: болгарский
- Переводчик: Тодор Кенов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Фалшива самоличност». Краткое содержание книги:
Един кошмар от миналото и една незабравена любов го въвличат в смъртоносно преследване, в което той трябва да опознае и спаси собствената си самоличност.
До него седеше около тридесетгодишна пищна блондинка с изпъната От бюста й блуза. Капитан Уелър.
Охраната се състоеше от двама цивилно облечени мъже, единият от които го беше пуснал да влезе, а после отново беше заключил вратата. Двамата мъже от охраната го бяха видели за последен път малко преди това, когато се канеше да слезе до апартамента на Бюканън, ето защо този път не поискаха от него да се легитимира. Всъщност, те едва му кимнаха, преди отново да насочат вниманието си към вратата.
Полковникът, капитанът и майорът също не му обърнаха внимание. След като погледнаха към него, те отново насочиха погледи към редицата телевизионни екрани и различните черно-бели изображения от апартамента на Бюканън. Върху дълга маса бяха наредени видеокасетофони, които работеха и записваха всичко, което се случваше във всяка стая от апартамента на Бюканън. На друга маса се намираха няколко ролкови магнетофона, които също бяха включени. Като се изключеха единствения диван и двата стола, избутани до стената, стаята беше изцяло оборудвана с електронна апаратура. Не беше никак чудно, че полковникът беше изгасил осветлението, когато охраната беше отворила вратата към коридора — той не искаше никой да види какво има вътре.
Мъжът, който се представяше като Алън, остави куфарчето си до кутия с понички и кафе-машината върху плота между кухнята и всекидневната. Нямаше пепелници — полковникът не позволяваше тук да се пуши. Нямаше и смачкани салфетки, остатъци от храна и използвани чаши от стиропор — полковникът държеше командният център да бъде абсолютно чист и подреден.
— Какво направи след като си тръгнах? — попита Алън. Въпросът беше насочен към всеки, който си направеше труда да отговори (което не винаги ставаше). Като единствен цивилен в апартамента, той не се чувстваше задължен да използва военни звания. Всъщност, пренебрежителното отношение на хората от Специални операции към Управлението беше започнало дяволски да го изморява.
След известно мълчание жената, капитан Уелър, отговори без да го погледне, като продължаваше да се взира в телевизионните екрани.
— Облегна се на вратата. Разтри си главата. Сигурно има главоболие. Влезе в кухнята. Наля си още бърбън.
— Още? — с неодобрение попита Алън.
Осъдителният му тон накара вторият по ранг, майор Пътнам, да се обърне към него.
— Това няма никакво значение извън конкретната ситуация. Алкохолът е едно от оръжията му. Използва го, за да обезоръжи хората, с които се среща. Ако не поддържа поносимостта си към него той е също толкова уязвим, колкото ако не поддържа уменията си за ръкопашен бой.
— Не бях чувал подобно нещо досега — скептично каза Алън. — Ако беше един от моите хора, щях да се разтревожа. От друга страна пък, още от самото начало нищо в тази организация не беше конвенционално, нали така?
Сега се обърна полковникът.
— Няма нужда от подобно снизходително отношение.
— В никакъв случай. Просто исках да подчертая, че има нужда от контрол.
— Разбрано — каза полковникът. — Ако изпие тази чаша и си налее още една, тогава ще се разтревожа.
— Добре. И без това има доста други неща, за които да се тревожим. Какъв е анализът ви на разговора ми с него?
В този момент раздвижването на един от екраните привлече вниманието на всички.
Бюканън се беше появил от кухнята с чаша в ръка.
На друг от черно-белите екрани той се появи във всекидневната, отпусна се тежко на дивана, вдигна краката си върху масичката за кафе, облегна се и прокара запотената чаша по челото си.
— Да, определено го мъчи главоболие — каза Алън.
— Или може би просто е изморен от стреса и пътуването — обади се жената.
— Компютърната томография ще ни каже какво става в главата му — допълни Алън.
Жената се обърна.
— Искаш да кажеш в мозъка му. Не в ума му.
— Точно така. Това имах предвид. Попитах ви какъв е вашият анализ на разговора ми с него?
— Обяснението му за паспорта беше логично — каза майорът. — Ако аз бях на негово място, може би нямаше да го зарежа, но сигурно точно затова не съм на негово място. Нямам неговия талант да се превъплъщавам в различни роли. Повреден от водата паспорт, който удостоверява самоличността му без да излага на опасност източника на паспорта би направил съвсем достоверна смъртта на Виктор Грант.
— Само че — поправи го Алън — така и не са успели да открият паспорта.
— Обикновена случайност при така създалите се обстоятелства.
— Тук мненията ни се разминават. Но нека оставим тази тема за по-късно — каза Алън. — Какво ще кажете за картичката?
— Отново обяснението му беше логично — отговори майорът.