Сблъсък
- Автор: Престон Дуглас
- Язык: болгарский
- Переводчик: Васил Велчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Сблъсък». Краткое содержание книги:
Две млади жени наемат лодка и се отправят към далечен остров, за да открият мястото на сблъсъка и да изяснят мистерията. Но нямат представа в какво се забъркват…
В същото време един учен се натъква на неизяснен източник на силно гама-лъчение в слънчевата система. Скоро обаче намират обезглавения труп на учения, а данните изчезват.
Изображения с висока резолюция, направени от НАСА, разкриват необяснима находка. В кратера Волтер върху една от луните на Марс — Деймос — е дълбоко заровена някаква структура с очевидно изкуствен произход. Бързо изчисление показва, че на всеки 60 часа кратерът върху Деймос сочи към Земята. И в този кратер нещо става… Тайнствената структура като че ли е активирана, а трупащите се на земята разкрития постепенно очертават една ужасяваща картина на предстояща катастрофа с потресаващи мащаби. Уайман Форд и екип от учени разполагат с много малко средства за борба — космическата сонда Орбитър и няколко малки сателита, кръжащи край Червената планета. Нито едно от тези средства дори отдалечено не прилича на оръжие. А 60-те часа неумолимо изтичат…
— Марс ли?
— Все още нямаме представа каква е марсианската връзка, ако има такава. В момента военни самолети карат насам екип от водещи учени аналитици от марсианската мисия в ЛРД, заедно с директора на НАСА.
— Добре.
— Сега идва лошата част, господин президент. Изглежда, онова, което се случва на Луната, е идентично с онова, което се случи на Земята през април, с единствената разлика, че парчето странна материя е много по-голямо. Изглежда, е минало директно през луната и е сътворило впечатляващото представление, което наблюдаваме на екрана.
— Това нещо да не би да лети из космоса около нас? Да не би Земята да преминава през рояк от тази материя?
— Мисля, че не. Съществуват определени признаци, че ударът по Луната може да е бил… насочен.
— Насочен ли? Да не би да казваш, че някоя страна изстрелва тези неща?
— Физиците ме уверяват, че е невъзможно някоя държава на Земята да притежава технология за производство на странна материя.
— Тогава какво имаш предвид под насочен, по дяволите? — Президентът стана от стола си, бързо губейки легендарното си хладнокръвие.
— Защото изстрелът по Луната… — той млъкна и си пое дъх. — Изстрелът помете базата „Спокойствие“. Директен удар. Базата „Спокойствие“, разбира се, е мястото, където човек за пръв път стъпи на Луната. Тя има огромно значение за човечеството.
— Господи. Нима имаш предвид, че това е някакъв вид нападение?
— Така бих предположил, да.
— От кого? Току-що каза, че никой на Земята не разполага с технология за създаване на странна материя!
— Не е някой от Земята, господин президент.
Последва дълга, напрегната тишина. Никой не се обади. Най-накрая президентът заговори с тих глас.
— Даваш ли си сметка какво говориш, Стан? Да не би да предполагаш, че е направено от извънземни?
— Не бих използвал тази дума, сър. Бих казал просто, че изглежда, е преднамерен изстрел от някакъв обект, който… не е от този свят. Разбира се, съществува вероятността и да е съвпадение, но някак си не ми се вярва.
Президентът прокара ръка по главата си, после я отпусна, почука с пръст по масата и най-накрая го погледна.
— Стан, искам двамата с генерал Майкълсън незабавно да сформирате група. Тя ще включва някои от най-доверените ви сътрудници, както и някои хора от ЛРД, председателят на Обединения комитет на началник-щабовете, директорът на НАСА, директорите на националното разузнаване и агенцията за национална сигурност. Съберете се веднага. До утре в седем сутринта искам препоръки — план, стратегия — за това как да се справим с тази ситуация. Тези препоръки трябва да включват военен вариант, дипломатическа стратегия и най-вече план за събиране на повече информация. Имате седем часа. — Той се обърна, стигна до вратата и се спря. — Искам и да намерите онзи човек Уайман Форд и да го включите в групата.
72.
Момичето се придвижваше внимателно между скалите, прикривайки се в сенките, и лека-полека се приближаваше към лодката. Беше го подминала на по-малко от двайсет фута. Вместо да я убива, по-добре беше да я използва, за да се добере до другия. Засилващата се светлина от небето пречеше, но той беше толкова добре скрит, че дори през деня нямаше да го забележи.
Когато влезе в обхвата му, той излезе иззад камъка с пистолет в ръка.
— Не мърдай.
Тя изпищя и отскочи назад. Бър стреля над главата си, пистолетът изгърмя като оръдие.
— Млъквай и не мърдай!
Тя много бързо млъкна и застина на място, цялата трепереща.
— Къде е Форд?
Никакъв отговор.
Той протегна лявата си ръка и я хвана за врата, изви главата й настрани и опря дулото в слепоочието й.
— Ще отговориш ли на въпроса ми?
Тя се задави и преглътна.
— Не знам.
— На острова ли е?
— Ъъъ, да.
— Къде е? Какво прави?
— Не знам.
Бър я дръпна за косата и я удари с дулото по бузата толкова силно, че разкъса кожата.
— Отговаряй!
— Той… Каза, че тръгва след теб.
— Кога? Къде?
— След като слезе на острова. Каза, че ще ти види сметката.
— Въоръжен ли е?
— Има нож…
„Господи.“ И Форд сигурно точно сега ги наблюдаваше отнякъде. Без да сваля пистолета от бузата й, той притисна тялото й към своето. Проклятие, ставаше все по-светло. Той вдигна пистолета и стреля към нощното небе. Звукът от изстрела отекна над острова.
— Форд! — изкрещя той. — Знам, че си там някъде! Ще броя до десет и ако не застанеш пред мен с вдигнати ръце, ще й пръсна мозъка. Чуваш ли ме? — Той отново стреля във въздуха и опря горещото дуло до бузата на Аби. — Чуваш ли ме, Форд? Едно… две… три…