Сблъсък
- Автор: Престон Дуглас
- Язык: болгарский
- Переводчик: Васил Велчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Сблъсък». Краткое содержание книги:
Две млади жени наемат лодка и се отправят към далечен остров, за да открият мястото на сблъсъка и да изяснят мистерията. Но нямат представа в какво се забъркват…
В същото време един учен се натъква на неизяснен източник на силно гама-лъчение в слънчевата система. Скоро обаче намират обезглавения труп на учения, а данните изчезват.
Изображения с висока резолюция, направени от НАСА, разкриват необяснима находка. В кратера Волтер върху една от луните на Марс — Деймос — е дълбоко заровена някаква структура с очевидно изкуствен произход. Бързо изчисление показва, че на всеки 60 часа кратерът върху Деймос сочи към Земята. И в този кратер нещо става… Тайнствената структура като че ли е активирана, а трупащите се на земята разкрития постепенно очертават една ужасяваща картина на предстояща катастрофа с потресаващи мащаби. Уайман Форд и екип от учени разполагат с много малко средства за борба — космическата сонда Орбитър и няколко малки сателита, кръжащи край Червената планета. Нито едно от тези средства дори отдалечено не прилича на оръжие. А 60-те часа неумолимо изтичат…
Той погледна към часовника си: намираше се на час и половина път от летището в Портланд; ако успееше да хване полунощния полет до Вашингтон, щеше да бъде там към два-три часа сутринта.
Но първо трябваше да подготви едно малко ужилване.
71.
„В казино във Вегас и в приемната на Белия дом никога не прониква дневна светлина“ — помисли си Локууд, докато вървеше след дежурния офицер към подобната на пашкул заседателна зала без прозорци, която вече беше пълна с народ. Форд разпозна папагалския профил на съветника по националната сигурност Клифърд Манфред, чийто италиански костюм и вратовръзка „Томас Пинк“ бяха поне с една идея по-претенциозни от допустимото за Вашингтон. До него седеше директорът на ЦРУ, посивял мъж, облечен в сив костюм, с будни сиви очи; неколцина анонимни аналитици от разузнаването и специалист по комуникациите. Огромната видеостена в дъното на стаята беше разделена на множество екранчета, едното от които показваше картина от Луната в реално време — със струите отломки, бликащи от двете й страни — а останалите показваха новини без звук от американски и чуждестранни медии. Екраните, които висяха по стените, показваха образите на няколко души, участващи във видеоконференция, включително председателят на Обединения комитет на началник-щабовете, дребен, прецизен изискан мъж със снежнобяла коса, облечен в адмиралска униформа.
Локууд седна в един от големите черни кожени столове. Около него се водеха разговори на нисък глас и се чуваха потракванията на лъжички в чаши с кафе. Всички очакваха появата на президента.
Няколко минути по-късно почти интуитивно всички разговори секнаха и вратата се отвори. Появи се дежурният офицер, следван от шефа на президентската канцелария и самия президент, облечен в безупречен син костюм, висок и слаб, с посребрена, някога черна коса, пронизващи очи, които улавяха всичко, и уши, които улавяха всеки звук в стаята като радарни маяци. Легендарното му самообладание като че ли омагьоса стаята и я успокои като нефт, разлян върху вода, разреждайки натрупаното напрежение. Всички се изправиха да го посрещнат и той им махна с ръка.
— Моля ви, не ставайте.
Но въпреки това всички се надигнаха от столовете си и седнаха отново, чак след като президентът се настани — но не в стола, който не беше начело на масата, а в един празен стол накъде по средата. Той се обърна към Локууд.
— Стан, страната е на път да изпадне в паника. Всеки астроном се обажда с различна теория. Затова започни отначало и ни разкажи какво се случва — и не забравяй, че някои от нас са скарани с науката. Това просто фойерверки ли са, или трябва да сме обезпокоени?
Локууд се изправи с тънка кафеникава папка в ръка.
— Господин президент, опасявам се, че това може да е много по-сериозно, отколкото си представяхме.
Тишина. Всички в стаята се бяха вторачили в него.
— Малко предистория. На 14 април един метеор прелетя над крайбрежието на Мейн. В същото време световната сеизмична система — създадена да засича подземни ядрени тестове — регистрира експлозивна сигнатура в отдалечените планини по тайландско-камбоджанската граница. Локализирахме нещо, което приличаше на кратер от сблъсък и изпратихме там наш човек да го разследва. Оказа се, че не е кратер, а изходна дупка. По-късно нашият човек откри и входната дупка — на един остров край бреговете на Мейн.
— Чакай малко — да не би да казваш, че нещо е преминало през Земята?
— Точно така.
— И кого си изпратил да разследва?
— Един бивш оперативен агент на ЦРУ на име Уайман Форд. Той намери и входната дупка край бреговете на Мейн. В момента се опитваме да го открием.
— Продължавай.
— Стигнахме до извода, че нещото, което е преминало през Земята, най-вероятно е малък къс от тъй наречената странна материя. Тази форма на материята е свръхплътна — ако Земята беше изградена от нея, тя щеше да има размера на портокал. Тя има едно много тревожно свойство: при контакт с нормалната материя я превръща в странна.
— Тогава защо Земята е все още тук?
— Парчето е било много малко, може би не много по-голямо от атом, и се е движело твърде бързо. Пробило си е път през Земята и продължило да лети. Ако се беше движило по-бавно и се беше оказало заклещено в Земята, нас вече щеше да ни няма.
— О, Господи.
— Това е само началото. Ние екстраполирахме орбитата му по обратния път и установихме, че произлиза от Марс.