Сблъсък
- Автор: Престон Дуглас
- Язык: болгарский
- Переводчик: Васил Велчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Сблъсък». Краткое содержание книги:
Две млади жени наемат лодка и се отправят към далечен остров, за да открият мястото на сблъсъка и да изяснят мистерията. Но нямат представа в какво се забъркват…
В същото време един учен се натъква на неизяснен източник на силно гама-лъчение в слънчевата система. Скоро обаче намират обезглавения труп на учения, а данните изчезват.
Изображения с висока резолюция, направени от НАСА, разкриват необяснима находка. В кратера Волтер върху една от луните на Марс — Деймос — е дълбоко заровена някаква структура с очевидно изкуствен произход. Бързо изчисление показва, че на всеки 60 часа кратерът върху Деймос сочи към Земята. И в този кратер нещо става… Тайнствената структура като че ли е активирана, а трупащите се на земята разкрития постепенно очертават една ужасяваща картина на предстояща катастрофа с потресаващи мащаби. Уайман Форд и екип от учени разполагат с много малко средства за борба — космическата сонда Орбитър и няколко малки сателита, кръжащи край Червената планета. Нито едно от тези средства дори отдалечено не прилича на оръжие. А 60-те часа неумолимо изтичат…
Аби се отдръпна назад и допълзя другаде, откъдето щеше да вижда по-добре евентуалното място, където човекът щеше да слезе. Мъжът гребеше неуморно, до слуха й достигаха равномерните плясъци на греблата. Все още различаваше само прегърбения му силует. След минутка дъното на лодката застърга в брега. Той изскочи навън, издърпа лодката на сухо, и мълчаливо се изправи, оглеждайки се на около. Лицето му оставаше в сянката.
Аби се притисна в покритата с мъх земя и продължи да го наблюдава. Той извади нещо от колана си и като че ли започна да го разглежда; Аби зърна слаб проблясък на метал и осъзна, че това е пистолет. Той отново го прибра в кобура и се шмугна сред дърветата. Всеки момент можеше да се натъкне на нея.
Аби скочи и хукна през гората. След няколко минути се озова пред колибата и връхлетя вътре.
— Благодарение на теб изгорих хам…
— Джаки. Трябва да се махаме оттук. Веднага.
— Но хамбургерите…
Аби я хвана за ръката и я задърпа към вратата.
— Веднага. И пази тишина — на острова има човек с пистолет.
— О, Боже!
Тя я придърпа в сенките и се огледа. Най-вероятно щеше да тръгне право към колибата.
— Оттук — прошепна тя и повлече Джаки след себе си по ливадата към горите, които растяха на южния край на острова. Но те не бяха гъсти и очевидно не ставаха за скривалище. От друга страна скалите и лодките бяха по-добро прикритие, особено при отлив, когато се показваха грамадните, обрасли с водорасли скали.
Тя махна на Джаки да я последва и двете се шмугнаха между дърветата, които покриваха високата скала. Луната все още висеше ниско в небето и смърчовете хвърляха дълги сенки над струпаните камъни, потапяйки ги в мрак. Двете се плъзнаха надолу по калния склон и тръгнаха между камънаците към дългата поредица скали, които навлизаха във водата.
— Скоро ще настъпи приливът — прошепна Джаки, подхлъзвайки се по водораслите. — Ще се удавим.
— Само временно сме тук.
Между две стръмни, обрасли с водорасли скали тя намери тъмно място, идеално за скривалище. Приливът настъпваше бързо.
— Влизай тук.
— Ще се намокрим.
— Това е целта.
Джаки клекна и се облегна на студената, влажна скала. Аби направи същото, като придърпа водораслите и ги подреди около тях, за да ги прикрият. Силната им миризма подразни обонянието й. През камъните едва се забелязваше осветената колиба, която се намираше на около петстотин ярда от тях. Зад гърба им приливните вълни се блъскаха в скалите.
— Кой е той? — прошепна Джаки.
— Мъжът, който ни преследва. Сега млъкни.
Те зачакаха. След известно време, което на Аби й се стори като цяла вечност, тя видя фигурата на мъжа да се появява от гората на осветената от луната ливада. Той бавно заобиколи колибата с изваден пистолет, промъкна се до прозореца, притисна се към стената и надникна вътре. Известно време се оглеждаше, после изведнъж скочи към вратата и я отвори с ритник. Трясъкът разтърси спокойния нощен въздух и отекна над тъмната вода.
Той влезе в колибата и само след миг излезе навън, оглеждайки се на всички страни. В ръката му се появи фенерче и той бавно обиколи ливадата, осветявайки с него дърветата.
Междувременно приливът прииждаше.
Фигурата му се изгуби в гората над скривалището им. Аби виждаше светлината от фенерчето, която просветваше насам-натам.
Той отново се появи на края на гората и застана на ръба на скалата, която се извисяваше над камъните. Спусна се по калния склон и застана на един висок камък, осветявайки брега с фенерчето. Жълтите му лъчи облизаха скалите около тях. Аби улови Джаки за ръката и усети как приятелката й трепери. Но Джаки успя да запази мълчание.
Фигурата тръгна към тях, чакълът под краката й се разскърца. Светлината на фенерчето отново мина над главите им, спирайки се за кратко от двете страни на скалата. Междувременно Аби усещаше как водата започва да се промъква през дупките и да залива краката им. С каква ли скорост се надигаше? Беше нещо като един вертикален инч на всеки две минути, дори още по-бързо при пълнолуние.
Мъжът се приближаваше все повече, тя вече чуваше тежкото му дишане. Фенерчето отново освети скалите, този път насочено точно към тях. Лъчът му мина над главите им мъчително бавно. Веднъж. Два пъти. След това се чу изсумтяване и той започна да се отдалечава. Освети купчина камъни вдясно от тях и продължи напред.