Ченгета
- Автор: Коннелли Майкл
- Язык: болгарский
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Ченгета». Краткое содержание книги:
Отделът за борба с организираната престъпност в полицейското управление проявява странна незаинтересованост и Хари тръгва по следите на парите, които водят до Лас Вегас. Там той се среща със старата си любов и започва да разплита престъпната паяжина. А после неочаквано го отстраняват от случая — и нещата се изплъзват от контрол. Но единствено куршум е в състояние да спре Хари, когато се е впуснал в търсене на истината…
Тя пак се разсмя — малко прекалено силно, помисли си Бош. Той също се усмихна.
— Може би затова стана прокурор — прибави Елиънър.
Тогава нещо му хрумна и той потъна в мислите си. Накрая чу гласа й.
— Какво?
— Къде си? Питах за какво мислиш? Шегата не беше лоша.
— Не, просто се бях замислил за бездънната пропаст, в която съм попаднал. За това, че всъщност няма значение дали Самюълс наистина е убеден във вината ми. Той просто има нужда от мен.
— Какво искаш да кажеш?
— Заедно с агента са се готвели да съберат доказателства срещу Джоуи Маркс и хората му. И трябва да са готови да обяснят как така оръжието от убийството се е оказало в дома на техния човек. Защото ако не успеят, адвокатите на Джоуи ще им стъпят на гърлото, ще направят така, че агентът им да изглежда убиец, по-долен от хората, които преследва. Онзи пистолет хвърля съмнение върху цялата операция. Така че най-добрият начин да обяснят присъствието му е да хвърлят вината върху лосанджелиската полиция. Върху едно лошо ченге от едно лошо управление, което открило оръжието в буренака и го подхвърлило на човека, когото смятало за убиеца. Съдебните заседатели ще им повярват. Ще ме превърнат в Марк Фърман на годината.
Бош виждаше, че тя вече няма желание да се смее. В очите й се четеше видима загриженост, но му се струваше, че долавя и тъга. Може би и Елиънър разбираше как го бяха притиснали в ъгъла.
— Алтернативата е да се докаже, че Джоуи Маркс или някой от хората му е подхвърлил пистолета, защото някак си са разбрали, че Люк Гоушън е агент и е трябвало да го дискредитират. Макар че най-вероятно е самата истина, това трудно може да се установи. За Самюълс е по-лесно да хвърли кал върху мен.
Той погледна надолу към полуизядената си вечеря и остави ножа и вилицата си в чинията. Не можеше да хапне нищо повече. Бош отпи голяма глътка вино и после подържа чашата си в ръка.
— Мисля, че здравата съм загазил, Елиънър.
Сериозността на положението най-после започваше да притиска плещите му. Беше действал с убеждението, че истината трябва да победи, и сега ясно виждаше колко малко истина ще се съдържа в крайния резултат. Вдигна поглед към нея. Очите им се срещнаха и той разбра, че едва се сдържа да не заплаче. Хари се опита да се усмихне.
— Хей, ще измисля нещо — рече детективът. — Не се тревожи.
Тя кимна, но лицето й продължаваше да изглежда смутено.
— Хари, спомняш ли си, когато ме откри в казиното онази вечер и отидохме в бара в „Сийзърс“? Тогава се опита да поговориш с мен. Спомняш ли си какво ми каза — че си щял да постъпиш по друг начин, ако имаш възможност да върнеш времето?
— Да, спомням си.
Тя избърса очите си с длани, преди сълзите й да са бликнали.
— Трябва да ти кажа нещо.
— Можеш да ми кажеш всичко, Елиънър.
— Онова, което ти разказах, че плащам на Куилън уличен данък и всичко останало… има още нещо.
Сега тя го гледаше напрегнато и преди да продължи, се опитваше да разчете реакцията му. Но Бош седеше ненодвижно и чакаше.
— Когато пристигнах във Вегас след освобождаването ма от Фронтера, нямах жилище, нито кола и не познавах никого. Просто смятах да опитам. Нали разбираш, да играя на карти. Имаше едно момиче, Патси Куилън, познавах я от Фронтера. Тя ми каза да потърся чичо й — това беше Тери Куилън — и че той навярно щял да ми даде пари, щом ме провери и разбере как играя. Патси му писа и ме научи да играя.
Бош мълчеше и я слушаше. Вече имаше представа как щеше да продължи това, но не разбираше защо му го казва.
— И той ми даде пари. Наех апартамента, имах и малко налични, с които да играя. Никога не ми каза каквото и да е за Джоуи Маркс, макар че би трябвало да се досетя, че парите идват отнякъде. Винаги е така. Във всеки случай, когато накрая ми съобщи кой всъщност ми е дал парите, той ми каза да не се притеснявам, защото организацията, за която работел, не искала да й връщам дълга. Искали само лихвата. По двеста на седмица. Данъкът. Реших, че нямам избор. Вече бях взела парите. Така че започнах да си плащам. В началото ми беше трудно. На няколко пъти нямах парите и следващите седмици трябваше да платя двойно плюс редовната вноска. Веднъж влизаш вътре и повече няма връщане.
Тя погледна надолу към дланите си и плесна с тях по масата.
— Какво те накараха да направиш? — тихо попита Бош, като също избягваше погледай.
— Не е каквото си мислиш — отвърна тя. — Имах късмет, те знаеха за мен. Искам да кажа, че съм била агент. Смятаха, че могат да използват уменията ми, колкото й малки да бяха. Затова просто ме караха да наблюдавам разни хора. Главно в казината. Но на няколко пъти съм ги проследявала навън. През повечето време даже не знаех точно кои са защо беше нужна тази информация, но просто ги наблюдавах, понякога играех с тях на едни и същи маси и докладвах на Тери дали човекът е спечелил, или загубил, с кого е разговарял, какви са особеностите на начина му на игра… нали разбираш, такива неща.