Ченгета
- Автор: Коннелли Майкл
- Язык: болгарский
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Ченгета». Краткое содержание книги:
Отделът за борба с организираната престъпност в полицейското управление проявява странна незаинтересованост и Хари тръгва по следите на парите, които водят до Лас Вегас. Там той се среща със старата си любов и започва да разплита престъпната паяжина. А после неочаквано го отстраняват от случая — и нещата се изплъзват от контрол. Но единствено куршум е в състояние да спре Хари, когато се е впуснал в търсене на истината…
Той я последва в кухнята, отвори виното, извади две чаши от шкафа и ги изплакна. От много време в дома му не бе идвал никой, който обича вино. Тя ги напълни и двамата се чукнаха.
— Как върви разследването? — попита Елиънър.
— Вече не разследвам нищо.
Тя вдигна вежди и се намръщи.
— Какво се е случило? Мислех си, че се готвиш да докараш заподозрения.
— Докарах го. Но ми отнеха разследването. Оказа се, че заподозреният е агент от ФБР и има алиби.
— О, Хари! — Тя сведе очи. — Загазил ли си?
Бош остави чашата си на тезгяха и скръсти ръце.
— Засега ми оставиха значката. Разследват ме. Те смятат — както и бюрото — че съм подхвърлил улики на агента. Онзи пистолет. Не е така, разбира се. Но предполагам, че някой трябва да го е направил. Когато разбера кой, всичко ще се оправи.
— Хари, как…
Той поклати глава, приближи се до нея и притисна устни до нейните. После нежно взе чашата от ръката й и я остави на тезгяха зад нея.
След като се любиха, Бош отиде в кухнята да отвори бутилка бира и да приготви вечеря. Той обели лук и го наряза заедно с малко зелени чушки. После изсипа всичко от дъската в тиган и прибави масло, чесън на прах и други подправки. Сложи вътре две порции пилешки гърди и изчака докато месото омекна, след което го обезкости с вилица. Прибави консерва италиански доматен сос, нарязани домати и още подправки. Накрая наля вътре и малко червено вино от бутилката на Елиънър. Докато всичко това се задушаваше, Хари сложи на огъня тенджера с вода за ориза.
Това беше най-доброто, което можеше да приготви в кухнята. Би предпочел да опече нещо на грил на задната веранда, но грилът бе изчезнал след разрушаването на къщата от земетресението. Докато изсипваше ориза в кипящата вода, той си помисли, че ако Елиънър реши да остане известно време, може да купи нов.
— Мирише чудесно.
Бош се обърна и видя, че Елиънър е застанала на прага. Носеше дънки и памучна риза. Косата й бе влажна от банята. Хари я погледна и изпита желание отново да се любят.
— Надявам се, че ще бъде така и на вкус — отвърна той. — Кухнята е нова, но всъщност още не съм се научил да я използвам. Никога не съм се занимавал много с готвене.
Тя се усмихна.
— Сигурна съм, че ще е вкусно.
— Знаеш ли какво, защо не ме заместиш да разбъркваш ориза, докато взема един душ?
— Естествено. Ще сложа масата.
— Добре. Мислех си, че ще е по-добре да вечеряме на верандата. Там не мирише на боя.
— Съжалявам.
— Не, искам да кажа, че там ще е по-приятно. Не се оплаквам от боята. Всъщност знаеш ли, нарочно оставих стената боядисана само до половината. Знаех, че няма да можеш да устоиш.
Тя се усмихна.
— Вечният Том Сойер, детектив трети ранг.
— Може би не за дълго.
Забележката му я натъжи. На път за банята той мислено се прокле.
След като се изкъпа, Бош добави в тигана последната част от рецептата си. Взе шепа замразен грах и го изсипа в къкрещия доматен сос. После изнесе храната и виното на масата за пикник на верандата и покани Елиънър, която се бе облегнала на парапета.
— Извинявай — рече Хари, когато и двамата седнаха. — Забравих да направя салата.
— Това е достатъчно.
Започнаха да се хранят в мълчание. Той чакаше.
— Много ми харесва — накрая каза Елиънър. — Как се казва?
— Не зная. Майка ми го наричаше „пилешки специалитет“. Мисля, че така се е казвало в ресторанта, в който го е опитала за първи път.
— Семейна рецепта.
— Единствената.
Продължиха мълчаливо да се хранят още няколко минути, през които Бош скрито я наблюдаваше, за да види дали храната наистина й харесва. Накрая успя да се убеди.
— Хари — след известно време каза Елиънър. — Кои агенти участват в разследването?
— Те са отвсякъде — Чикаго, Вегас, Лос Анджелис.
— Кой е от Лос Анджелис?
— Някакъв на име Джон О’Грейди. Познаваш ли го?
Откакто беше работила в клона на бюрото в Лос Анджелис, бяха минали повече от пет години. Агентите от ФБР се местеха непрекъснато. Бош се съмняваше, че тя може да познава О’Грейди и очакването му се оправда.
— Ами Джон Самюълс? Той е от прокуратурата на САЩ, работи в спецчастта за борба с организираната престъпност.
— Самюълс го познавам. Поне някога. Известно време беше агент. Не особено добър. Беше завършил право и когато реши, че не става за черната работа, предпочете да се прехвърли в прокуратурата.
Тя се разсмя и поклати глава.
— Какво има?
— Просто си спомних нещо, което навремето приказваха за него. Малко е грубичко.
— Какво?
— Още ли е с мустаци?
— Да.
— Ами казваха, че можел да подготви обвинението за пред съда, колкото до разследването, не бил в състояние да открие и лайно, дори в собствените си мустаци.