Ченгета
- Автор: Коннелли Майкл
- Язык: болгарский
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Ченгета». Краткое содержание книги:
Отделът за борба с организираната престъпност в полицейското управление проявява странна незаинтересованост и Хари тръгва по следите на парите, които водят до Лас Вегас. Там той се среща със старата си любов и започва да разплита престъпната паяжина. А после неочаквано го отстраняват от случая — и нещата се изплъзват от контрол. Но единствено куршум е в състояние да спре Хари, когато се е впуснал в търсене на истината…
Бош спря водата и погледна надолу. Виждаше тъмния си образ, отразен в новата стоманена мивка.
— Не — отвърна той. — Мисля, че не.
Бош пристигна в участъка в седем часа на следващата сутрин с кутия понички от „Феърфакс фармърс маркет“. В офиса още нямаше никого. Той отвори кутията и я остави на масата до кафемашината. Извади една поничка, сложи я върху салфетка и я остави на бюрото си, докато иде до дежурната стая да си вземе кафе от кафеварката. Беше много по-добро от това, което правеше тяхната кафемашина.
После си взе поничката и отиде на бюрото зад регистратурата. Щеше да му се наложи да поеме повечето от новите сигнали и да подреди докладите от миналата нощ. С телефонните обаждания се занимаваше възрастен мъж, който безвъзмездно работеше за управлението.
Бош остана сам в бюрото още около петнайсет минути, преди да започнат да пристигат другите детективи. Шестима от новопоявилите се го попитаха защо е на регистратурата и той всеки път отвръщаше, че е прекалено сложно за обяснение, но че съвсем скоро ще стане известно. В полицейските участъци нищо не оставаше задълго скрито.
В осем и половина дежурният през нощта лейтенант донесе докладите, преди да се освободи, и се усмихна, когато видя Бош. Казваше се Клайн и двамата бегло се познаваха от години.
— Кого си пребил този път, Бош? — пошегува се той.
Всички знаеха, че детективът, който седеше на регистратурата, бе там или защото е негов ред, или докато тече вътрешно разследване. В повечето случаи беше последното. Но сарказмът на Клайн показваше, че още не е чул, че Бош наистина е в процес на разследване. Хари отмина въпроса с усмивка. Той пое дебелата петсантиметра купчина доклади от ръцете на лейтенанта и иронично му отдаде чест.
Купчината се състоеше от почти всички криминални доклади, съставени от патрулните полицаи от холивудския участък през последните двайсет и четири часа. По-късно сутринта щяха да пристигнат още няколко, но материалите в ръцете му щяха да отворят достатъчно работа на детективите от бюрото.
Бош не вдигаше глава и не обръщаше внимание на разговорите около него. Отне му половин час да подреди всички доклади на купчинки според вида на престъпленията. После трябваше да ги прегледа и да използва опита си, за да открие връзки между обири и грабежи или нападения, след което да разпредели отделните купчинки по отделенията, занимаващи се с различните видове престъпления.
Когато вдигна поглед от работата си, той видя, че лейтенант Билетс е в кабинета си и разговаря по телефона. Не я беше забелязал да идва. Част от работата му тук бе да я информира за докладите и за всички важни или необичайни престъпления, както и за всичко друго, което Билетс би трябвало да знае като началник на детективското бюро.
Той се съсредоточи върху работата си и първо прегледа докладите за кражби на автомобили, защото представляваха най-голямата купчина. През последните двайсет и четири часа в Холивуд бе съобщено за трийсет и три откраднати коли. Бош си мислеше, че това вероятно е под средното. След като прочете резюметата на докладите и потърси други прилики, той не откри нищо важно и отнесе купчината на детектива, дежурен в отделението за кражби на автомобили. Когато се насочи обратно към регистратурата, Хари забеляза, че Едгар и Райдър стоят до масата на „Убийства“ и прибират някакви вещи в кашон. Той се приближи до тях и разбра, че събират досието, помощните папки и найлоновите торбички с уликите, свързани със случая Алайзо. Всичко това щеше да замине за ФБР.
— Добро утро — без да знае как да започне каза той.
— Хари — рече Едгар.
— Как си, Хари? — с искрена загриженост в гласа си попита Райдър.
— Ами аз… Хм, вижте, аз просто… Просто исках да ви кажа, че съжалявам задето ви забърках във всичко това, но исках да знаете, че няма начин да…
— Забрави за това, Хари — прекъсна го Едгар. — Не е нужно да ни казваш каквото и да е. И двамата знаем, че всичко това са глупости. Откакто работя тук, ти си най-честното ченге, което познавам, човече. Всичко останало е пълна глупост.
Бош кимна, трогнат от думите на Едгар. Не очакваше такива излияния от Райдър, защото за първи път бяха партньори. Тя обаче заговори:
— Не сме работили много заедно, Хари, но от онова, което зная, съм съгласна с Джери. Почакай и всичко това ще отмине. После пак ще работим с теб.
— Благодаря.
Бош се канеше да се завърне на новото си работно място, когато погледна надолу към кашона. Той бръкна вътре и извади дебелият пет сантиметра дневник на разследването, с който се занимаваше Едгар. Подготвяха нещата за федералните.
— Те ли ще дойдат, или просто ще им го пратите?