Гола в смъртта

— Да. Преструваше се, че не знае, но мъката се четеше в очите й. Не желаеше да го признае — искаше всичко да е тихо и спокойно, за да може да дава приемите си и да играе ролята на сенаторска съпруга. — Катрин вдигна ръка и закри очите си. — Сутрин виждах по очите й, че знае, че през нощта той е бил при мен. Но когато се опитвах да поговоря с нея, да й кажа да го спре, тя се преструваше, че не разбира какво й говоря. Каза ми да престана да си измислям, да се държа прилично и да уважавам семейните ценности. — Тя отново свали ръката си и хвана чашата, но не отпи. — Когато бях малка, на седем-осем години, той идваше нощем и ме галеше. Повтаряше ми, че всичко е наред, защото той бил таткото, а аз трябвало да се правя на майката. Като на игра, казваше той, тайна игра. Караше ме да върша разни неща… да го пипам, да…

— Не се притеснявайте — успокои я Ив, когато тя се разтрепери. — Не е необходимо да казвате всичко. Разкажете ми онова, което можете.

— Трябваше да му се подчиняваме. Налагаше се. Той притежаваше властта в семейството. Права ли съм, Ричард?

— Да. — Ричард хвана ръката на съпругата си и силно я стисна. — Напълно.

— Нямах сили да ти кажа, защото много се срамувах, беше ме страх, а мама отбягваше погледа ми. Предпочитах да търпя. — Тя мъчително преглътна. — На дванайсетия ми рожден ден организирахме тържество с много приятели, голяма торта и понита. Помниш ли понитата, Ричард?

— Да, помня. — По бузите му се стичаха сълзи. — Помня.

— Онази нощ, след тържеството, той отново дойде. Заяви, че вече съм достатъчно голяма. Каза, че има подарък за мен, специален подарък, защото съм пораснала. И ме изнасили. — Тя зарови лице в шепите си и се залюля. — Каза, че това е подарък. Господи! Молех го да спре, защото болеше. А и бях достатъчно голяма и разбирах, че не беше правилно, беше грешно. Аз бях лоша. Но той не спря. Продължи да идва през всичките години, докато не успях да се измъкна. Отидох в колеж, където не можеше да ме стигне. Мъчех се да си внуша, че това никога не се е случвало. Никога, никога! Исках да съм силна, сама да се справям с живота. Омъжих се, защото смятах, че така ще съм в безопасност. Джъстин беше толкова мил и нежен. Никога не ме нарани. А аз никога не му казах. Мислех, че ако научи, ще се изпълни с презрение към мен. И продължих да си повтарям, че никога не се е случвало.

Тя свали ръце и погледна Ив.

— Понякога си вярвах. Повечето време. Вглъбявах се в работата си и в семейството. Разбирах обаче, че прави същото и с Шарън. Исках да й помогна, ала не знаех как. Затова не се намесвах, също като майка ми. Той уби Шарън. Сега е мой ред.

— Защо смятате, че е убил Шарън?

— Тя не беше слабохарактерна като мен. Използваше постъпките му срещу него. Чух ги да се карат на Коледа, когато всички се бяхме събрали в къщата му и се преструвахме на семейство. Видях ги да влизат в кабинета му и ги проследих. Открехнах вратата и наблюдавах през пролуката. Беше бесен, защото Шарън се подиграваше на публични места с онова, което той защитаваше, а тя му каза: „Мръсник, ти ме направи такава, каквато съм.“ Зарадвах се, когато чух тези думи. Исках да ликувам. Тя успя да му се противопостави. Заплашваше, че ще го изобличи, ако не й плати. Каза, че е документирала всичко до най-мръсната подробност. И той трябваше да играе според нейните правила. Те се караха, обиждаха се, а после… — Катрин погледна Елизабет и брат си и извърна очи. — Тя си свали блузата. — Стенанието на Елизабет накара Катрин да се разтрепери отново. — Каза му, че може да я има, както всеки един клиент. Само че ще плаща повече. Много повече. Той не можеше да откъсне поглед от нея. Познавах начина, по който я гледаше — очите му се изцъклиха, устата му увисна. Сграбчи гърдите й. Тя извърна очи право към мен. Беше разбрала, че съм там, и ме погледна с отвращение. Вероятно и с омраза, защото знаеше, че няма да направя нищо. Затворих вратата и побягнах. Призля ми. О, Елизабет!