Гола в смъртта
- Автор: Робертс Нора
- Серия: „В смъртта“ #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емилия Николова
- Жанр: Криминальные детективы
Электронная книга - «Гола в смъртта». Краткое содержание книги:
Все още с поглед насочен към екрана, Ив се обади на доктор Майра.
— Не ме интересува какво прави — заяви тя троснато. — Спешно е.
Нервно изръмжа, когато я свързаха с устройството за изчакване и в ухото й се разнесе безсмислена сладникава музика.
— Въпрос — каза направо Ив в момента, в който Майра пое слушалката.
— Да, лейтенант.
— Възможно ли е да имаме двама убийци?
— Дубльор ли? Малко вероятно, лейтенант, като се има предвид, че методът и стилът на убийствата се пазят в тайна.
— Открих различия в схемата. Малки са, но нещата определено не съответстват. — И тя заобяснява нетърпеливо. — Чуйте версията. Първото убийство е извършено от някой, който е познавал Шарън добре, който я е убил импулсивно, след което е имал достатъчно самообладание да почисти добре след себе си. Другите две престъпления са по подобие на първото, изрядно подготвени, добре премислени, извършени от някой хладнокръвен, пресметлив тип, който не е имал никакво отношение към жертвите. И, дяволите да го вземат, той е по-висок.
— Това е само теория, лейтенант. Съжалявам, но тя е почти толкова невероятна, а дори и повече, отколкото другата, в която всичките три убийства са били извършени от един човек, добиващ все по-голям опит след всеки свой успех. Според моето професионално мнение, ако лицето не е присъствало на първото престъпление, на мястото на действието, то не би могло с такова съвършенство да повтори събитията в другите две. — Нейният компютър също бе направил теорията й на пух и прах — бе й дал едва четирийсет и осем цяло и пет десети процента вероятност.
— Добре, благодаря. — Разубедена, Ив затвори телефона. Глупаво е да се разочароваш, каза си тя. Колко по-лошо можеше да бъде, ако й се бе наложило да търси двама, вместо един.
Видеотелефонът забръмча отново. Стиснала зъби от раздразнение, тя го включи.
— Далас слуша!
— Хей, лейтенант Сладурче, човек може да си помисли, че изобщо не те е грижа.
— Нямам време за майтапи, Чарлс.
— Хей, не прекъсвай. Имам нещо за теб.
— Разни подмятания ли…
— Не. Наистина. Ама че работа, пофлиртуваш с някоя жена веднъж-два пъти и тя никога повече не те взима на сериозно. — Красивото му лице се престори на обидено. — Нали ме помоли да ти се обадя, ако си спомня нещо?
— Е, и? — Търпение, предупреди се тя. — Спомни ли си?
— Сетих се нещо за дневниците. Помниш ли, като ти казах, че тя си записва всичко. И ако още ги търсиш, сигурно не си ги намерила в дома й.
— Каква прозорливост! Трябва да станеш детектив.
— Благодаря, но харесвам работата си. Както и да е. Да се върнем на темата. Започнах да се питам къде би могла да ги е скрила на сигурно място и си спомних за личния й сейф.
— Вече го проверихме. Все пак, благодаря.
— О, така ли? И как сте го направили без мен? Та тя е мъртва.
Ив тъкмо се канеше да го скастри, когато думите му я накараха да замълчи.
— Без теб ли? Защо без теб?
— Защото преди две-три години тя ме помоли да регистрирам един за нея. Каза ми, че не искала името й да се вписва в документите.
Сърцето на Ив щеше да изхвръкне от гърдите й.
— И по какъв начин би й помогнало това?
Чарлс се усмихваше с глуповато-чаровна усмивка.
— Ами от формална гледна точка помощта е незаменима. Записах я като моя сестра. Имам такава в Канзас. По този начин регистрирахме Шарън като Ани Монро. Тя си плащаше наема, аз пък съвсем бях забравил за цялата тази история. Не мога дори да кажа със сигурност дали е продължила да го ползва, но все пак реших, че е хубаво да знаете.
— Коя е банката?
— Първа манхатънска, на Медисън авеню.
— Слушай ме сега, Чарлс. Нали си вкъщи?
— Да.
— Стой там. Не мърдай никъде. До петнайсет минути ще бъда при теб, след което отиваме в банката — ти и аз.
— Стига да мога да помогна, с удоволствие. Хей, показах ли ти гореща следа, лейтенант Сладурче?
— Просто стой и ме чакай!
Тя вече бе станала на крака и навличаше якето си, когато телефонът отново иззвъня.
— Далас.
— Търсят те, Далас. Да те включим ли? Видеосигналът е блокиран. Обектът отказва да се идентифицира.
— Проследихте ли връзката?
— Правим го сега.
— Тогава ме свържете. — Тя се пресегна за чантата си едновременно с включването на аудиосигнала.
— Говори Далас.
— Сама ли сте? — Бе женски глас, разтреперан.
— Да. Помощ ли търсите?
— Не беше по моя вина. Трябва да знаете, че не беше по моя вина.