Гола в смъртта
- Автор: Робертс Нора
- Серия: „В смъртта“ #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емилия Николова
- Жанр: Криминальные детективы
Электронная книга - «Гола в смъртта». Краткое содержание книги:
— Сенаторът Деблас е изключителен човек. Вие сте пионка на Либералната партия и плановете й да го унищожат.
— Сенаторът Деблас е упражнявал сексуален тормоз върху собствените си деца. Той е изнасилвач и убиец. А пък аз, приятелче, съм полицаят, който му натри носа. По-добре се обади на адвокат, ако не искаш да загазиш заедно с него.
Рурк трябваше да полага усилия да не я сграбчи в прегръдките си, докато тя си проправяше път из коридорите на Сената. Представителите на средствата за масово осведомяване й досаждаха, но тя ги подминаваше, сякаш не съществуваха.
— Харесва ми стилът ти, лейтенант Далас — каза той, когато се добраха до колата. — Много ми харесва. Между другото, вече не мисля, че съм влюбен в теб. Защото съм сигурен в това.
Тя преглътна мъчително, защото й призля.
— Да се махаме оттук. Да се махаме!
Самообладанието й стигна до самолета. С усилие на волята успя да запази гласа си равен и безизразен, докато докладваше на началника си. После заговори неуверено, изведнъж се изтръгна от прегръдката на Рурк, втурна се в тоалетната и заповръща.
Рурк стоеше безпомощен от другата страна на вратата. Доколкото я познаваше, тя щеше да се почувства още по-зле, ако започнеше да я успокоява. Той даде нареждания на стюардесата и зае мястото си. Докато чакаше, се загледа в пистата.
Вдигна глава, щом вратата се отвори. Тя беше мъртвобледа, а очите бяха прекалено големи и тъмни. Движеше се сковано, а не плавно, както обикновено.
— Съжалявам. Май много ми дойде.
Щом седна, той й предложи една чаша.
— Изпий това. Ще ти помогне.
— Какво е?
— Чай с уиски.
— На работа съм — каза тя, но той яростно я прекъсна.
— Изпий го, по дяволите, или ще ти го излея в гърлото! — Той натисна бутона и нареди на пилота да излетят.
Каза си, че е по-лесно да изпие питието, отколкото да спори. Вдигна чашата, но ръцете й затрепериха. Едва успя да отпие, когато зъбите й се разтракаха и тя остави чашата.
Не можеше да престане да трепери. Рурк се опита да я прегърне, но тя се отдръпна. Все още й се повдигаше и главата й пулсираше.
— Баща ми ме изнасили — чу тя собствения си глас. Стресна се от думите си и загледа уплашено. — Много пъти. И непрекъснато ме биеше. Независимо дали се съпротивлявах или не, той продължаваше да ме изнасилва и да ме бие. И нищо не можех да направя. Човек не може да направи нищо, когато хората, които би трябвало да се грижат за него, го измъчват по този начин. Използват те и те нараняват.
— Ив. — Той хвана ръката й и здраво я стисна, когато тя се опита да я измъкне. — Съжалявам. Ужасно съжалявам.
— Казаха ми, че съм била осемгодишна, когато ме открили на някаква уличка в Далас. Кървяла съм, а ръката ми била счупена. Явно ме е зарязал там. Не зная. Може и аз да съм избягала. Не помня. Но той повече не ме потърси. Никой не ме потърси.
— А майка ти?
— Не зная. Не я помня. Може би е била мъртва. Може да е била като майката на Катрин и да се е преструвала, че нищо не забелязва. Имам само откъслечни спомени и кошмари. Дори не зная името си. Не са успели да ме идентифицират.
— Следователно си в безопасност.
— Ти никога не си се сблъсквал със системата. Няма безопасност. Има само безпомощност. Разсъбличат те с най-добри намерения. — Тя въздъхна, отпусна глава назад и притвори очи. — Не исках да арестувам Деблас, Рурк. Исках да го убия със собствените си ръце заради случилото се някога с мен. Приех го твърде лично.
— Свърши си работата.
— Да, наистина. И ще продължавам да го правя. — Но сега тя не мислеше за работата, а за живота. За нейния и неговия. — Рурк, трябва да знаеш, че в мене има някакъв вирус. Той върлува из организма ми и се появява, когато съпротивата му отслабне. Аз не съм добра партия.
— Ще рискувам. — Той вдигна ръката й и я целуна. — Защо не свършим с това и да открием дали ние двамата не можем да победим.
— Досега не съм го споделяла с никого.
— Олекна ли ти?
— Не зная. Вероятно. Божичко, толкова съм изморена.
— Облегни се на мен. — Той я прегърна и положи главата й на рамото си.
— Само за малко — промърмори тя. — Докато се върнем в Ню Йорк.
— Добре. — Той притисна устни до косата й, надявайки се, че тя ще поспи.
Глава деветнайсета
Деблас отказа да говори. Адвокатите го заставиха да мълчи и държаха юздите здраво. Разпитите протичаха бавно и мъчително. Имаше моменти, когато лицето му така почервеняваше от гняв, че Ив се обнадеждаваше, че ще успее да наклони везните в нейна полза.
Тя престана да отрича, че има лично отношение. Не искаше заплетен публичен процес. Искаше самопризнание.
— Имали сте кръвосмесителна връзка с внучката си Шарън Деблас?