Сатанински строфи
- Автор: Рушди Ахмед Салман
- Язык: болгарский
- Переводчик: Асен Георгиев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Сатанински строфи». Краткое содержание книги:
Основната тема на романа — това са емигрантите и емиграцията, невъзможността за асимилация и интеграция в новата култура, неизбежността на възвръщането към корените.
Повествованието в романа се разгръща в две паралелни сюжетни линии: в съвременен Лондон и в древна Арабия във времената на Пророка Мохамед. Съвременната линия започва с терористичен атентат в самолет, от който изпадат и се подлагат на фантастична метаморфоза двама индийци мюсюлмани — Джебраил Фаришта (Gibreel Farishta) и Саладин Чамча (Saladin Chamcha).
Актьорът Чамча, индийски емигрант, работи в Британия при озвучаване на филми, женен е за англичанка, няма деца. След като чудодейно се спасява при терористичния акт, той постепенно се превъплъщава в сатир, а после в дявол. Заради това преображение бива преследвана от полицията, той се крие в лондонски хотел, но също така провокира в средите на младите лондончани мода на диаболизъм. Накрая отново се превръща в човек.
Плейбоят Фаришта, който в Индия е знаменит актьор от Боливуд със специализация в роли на индуистки богове, преследван от призрака на извършилия самоубийство негова любовница, става въплъщение на архангел Гавриил (в ислямската традиция — Джебраил). В Лондон той изживява бурен роман с алпинистката Алисия, в качеството си на архангел той извършва пътувания във времето и пространството. По време на своите пътешествия до Мека (наричана в романа Джахилия) той среща пророка Мохамед (наричан Посланик и Махунд) в момента на самото начало на развитие на исляма. Вероятно именно тази част на романа е предизвикала гнева на иранския лидер аятоллах Хомейни: в един от епизодите Махунд под натиска на лидерите на Джахилия се съгласява да признае,че няколко езически богини притежават особен статут в в очите на Аллах; а в друг епизод бившият последовател на Махунд, поетът Баал, се крие в бордей, в който проститутките се представят пред него с имената на жените на Посланика. Макар че м друг сюжетен момент Джебраил се среща с религиозен лидер фанатик, живеещ в изгнание, в когото лесно може да се узнае самият Хомейни като прототип.
Романът завършва с това, че Фаришта, чиито пътешествия могат да се разглеждат и като епизоди на изостряща се шизофрения, в пристъп на ревност убива Алисия. Чамча след сдобряването с баща си се връща да живее в Индия.
— Ние ще направим революция — заявява Имамът чрез него, — която е бунт не само срещу тирана, но и срещу историята. — Защото съществува враг извън Айша и това е самата История. Историята е виното от кръв, което повече няма да има нужда да се пие. Историята-упоителка, творение и притежание на Дявола, на големия Шейтан, най-голямата от лъжите — напредък, наука, права, — срещу която Имамът се е изправил лице в лице. Историята е отклонение от Пътя, знанието е заблуждение, защото сборът от знания беше пълен в деня, когато Аллах завърши откровението си за Махунд.
— Ние ще свалим булото от историята — декламира Билял в слушащата нощ, — и когато то бъде разплетено, ще видим на нейно място Рая в цялата му слава и светлина. — Имамът избра Билял за тази задача заради красивия му глас, който в предишното му превъплъщение успя в изкачването на Евереста на хитпарада не веднъж, а дузина пъти, до самия връх. Гласът е богат и властен, глас, навикнал да бъде слушан; добре гледан, висококвалифициран, гласът на американската увереност, оръжието на Запада, обърнато срещу неговите производители, чиято мощ поддържа Императрицата и нейната тирания. По-рано Билял X. протестираше срещу подобно описание на неговия глас. Той също принадлежи към потиснат народ, настояваше той, затова беше несправедливо да бъде приравняван с янките империалисти. Имамът отговори, не без нежност: Билял, твоите страдания са и наши. Но да израснеш в къщата на властта означава да заучиш нейните похвати, да ги попиеш чрез собствената си кожа, това е причината за твоето потискане. Навикът на властта, нейният тембър, нейната стойка, начинът й да се отнасяш към другите. Това е болест, Билял, заразяваща всички, които се приближат твърде близо до нея. Ако имащият власт те стъпче, ти си вече заразен от подметките на неговите обувки.
Билял продължава да се обръща към мрака.
— Смърт на тиранията на императрица Айша, на календарите143, на Америка, на времето! Ние търсим вечността, безвремието, Бог. Неговите спокойни води, не нейните течащи вина. Изгорете книгите и се доверете на Книгата; нарежете хартиите и чуйте Словото, както беше разкрито от архангел Джебраил на Вестителя Махунд и разяснено от вашия тълкувател Имама. Амин — казва Билял, завършвайки нощната процедура. Докато в своето светилище Имамът изпраща своя собствена вест: и призовава, вика архангел Джебраил.
В съня той вижда себе си: няма ангел, когото да виждаш, просто мъж в обикновени улични дрехи, посмъртната помощ на Хенри Даймънд: габардин и мека шапка над свръхголеми панталони, държани от тиранти, рибарски вълнен пуловер, вълниста бяла риза. Този Джебраил от съня, толкова подобен на будния, стои, шарлатанствайки, в светилището на Имама, чиито очи са бели облаци.
Джебраил говори раздразнено, за да скрие страха си.
— Защо настояваш за архангели? Тези дни, трябва да знаеш това, са отминали.
Имамът затваря очи, въздиша. Килимът изтиква дълги влакнести филизи, които се увиват около Джебраил, държейки го здраво.
— Ти нямаш нужда от мен — подчертава Джебраил. — Откровението е завършено. Пусни ме да си вървя.
Другият поклаща глава, говори, с изключение на това, че устните му не се движат и гласът на Билял е този, който изпълва ушите на Джебраил, въпреки че предавателят никъде не се вижда; тази нощ е нощта, казва гласът, и ти трябва да ме отнесеш на крилете си до Ерусалим.
След това апартаментът се разтваря и те стоят на покрива до водния резервоар, защото Имамът, когато пожелае да се движи, може да остане неподвижен и да движи света около себе си. Брадата му се вее на вятъра. Сега е по-дълга; ако не беше вятърът, който я улавя сякаш е диплещ се шифонен шал, тя щеше да докосва земята под краката му; очите му са червени и гласът му виси около него в небето. Отнеси ме. Джебраил спори: Изглежда и сам лесно можеш да го направиш; но Имамът с едно-единствено учудващо бързо движение прехвърля брадата си през рамо, вдига полите си, за да открие два вретеновидни крака с почти чудовищно окосмяване, и като скача високо в нощния въздух, завъртайки се в кръг, и се настанява на Джебраиловите рамене, вкопчвайки се в него с неизрязаните дълги извити нокти на лапите си. Джебраил чувства как се издига в небето, носейки стареца от морето, Имама, чиято коса става все по-дълга с всяка минута, развявайки се във всички посоки, а веждите му стоят като вимпели на вятъра.
143
Реза Пехлави, шах на Иран, се опитал да замени традиционния ислямски календар с такъв, който отбелязвал 2500 години непрекъсната монархия в Иран.