Магия за дракон
- Автор: Керр Катарина
- Серия: Кралство Девери #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветан Петков
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Магия за дракон». Краткое содержание книги:
— Тръгвай с нас, момче — рече Кълин. — Един търговец от улицата на златарите казва, че някой отмъкнал някаква дреболия.
— Е, не съм бил аз — озъби се Мерик. — Зная, че чужденците винаги ги обвиняват за всичко, но от никого нищо не съм вземал.
— Само ще ти задам няколко въпроса. Ела послушно и тихо и ще се върнеш за вечеря.
Мерик се остави да бъде избутан през задната врата. Той се зъбеше и ругаеше, докато Кълин връзваше ръцете му зад гърба, но остана само с шумотевицата, поне отначало.
— Добре, Амир. Върви доведи Невин, а сетне отиди горе със стареца да вземеш багажа на този човек.
Мерик нададе вълчи вой и се хвърли на една страна, отчаяно опитвайки да се отскубне от ръцете на Прейд. Гърчеше се и скрибуцаше като плъх в челюстите на териер, докато Кълин измъкна меча си, обърна го и удари с дръжката мъжа силно по главата. Прейд положи загубилия свяст човек на земята и коленичи да му върже глезените.
— Когато свършиш, върви питай докерите дали искат да спечелят две медни монети — нареди капитанът. — Проклет да съм, ако понеса това копеленце нагоре до дъна.
Докерите се оказаха готови, така че след като Невин и Амир взеха нещата на арестувания, се отправиха вкупом да отведат вещера при правосъдието. Тъй като по пътя си събраха любопитни деца и някой друг възрастен безделник, Мерик беше въведен в гуербретския дън и стоварен в здрава килия в затвора на гърба на броха — едва ли не от тържествено шествие. Невин плати на докерите, отпрати децата с тях, сетне коленичи на мръсната слама до плячката им.
— Надявам се, че не съм го цапнал прекалено силно — обади се Кълин.
— О, ще доживее до съдебния процес. Донесете, моля ви, кофа вода от кладенеца.
В момента, в който водата плисна върху лицето му, арестантът започна да стене и да се мята насам-натам, но когато отвори очи и видя, че над него се е привел Невин, се вцепени, загледан в стареца като пословичното зайче в змията.
— Според мен знаеш кой съм — рече старецът с мрачна усмивка. — Хубаво. Можеш да сключиш сделка с мен, момчето ми. Всичко, което знаеш, в замяна на живота ти.
Мерик се усмихна за момент, отвърна поглед и се загледа към тавана.
— Аз съм верен на думата си, момче.
— Зная го и без съмнение си готов да ме пожалиш — за да гния в гуербретския дранголник, докато не дойдат от собствената ми гилдия да ме очистят. Дори да ме пуснеш, те рано или късно ще ме намерят. Винаги да бягам и чакам ножа — що за живот е това? А друго не можеш да ми предложиш.
— Тогава, ако те накараме да се разприказваш?
— О, и да не очакваш от мен да ти повярвам, че ще ме опариш даже с едно-единствено нагорещено желязо? Ти префърцуненият, мекушав Властелин на ефира? Нямаш смелост за това и го знаеш, старче.
Кълин изпсува на глас, като чу към Невин да се обръщат без каквото и да е уважение, но старецът леко изкриви устни в тъжна усмивка и каза:
— Това е вярно — после приседна на петите си и се загледа замислено към вързания човек. — Но е наистина жалко, че не можеш да разбереш защо.
— Гилдия ли рече той? — намеси се Кълин. — Не разбирам за какво говори.
— Убийци. Хайде де, докато си бил сребърен кинжал, трябва да си чувал за Ястребите от Бардек.
— Ами така е. Тогава той е съвсем прав, милорд. Ще има толкова шанс, колкото запалена свещ в трите пъкъла.
— О, съгласен съм. Само ми е тъжно, това е — старецът се изправи, изтупа коленете на бригите. — Ще отида да говоря с тиеринката. Остави, ако обичаш, Прейд и Амир да пазят.
— Ще го направя. Имахте ли досега възможност да прегледате багажа му?
— Просто надникнах — но това е достатъчно да го обесим.
Преди да напуснат килията, Кълин развърза Мерик и го остави седнал в единия ъгъл, с глава на коленете като непослушно дете. Невин не се задоволи просто да залости вратата отвън; той настоя пазачът да донесе един от редките си скъпоценни катинари и верига, за да се привърже резето към скобите. Сетне дръпна Прейд и Амир настрана.