Магия за дракон
- Автор: Керр Катарина
- Серия: Кралство Девери #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветан Петков
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Магия за дракон». Краткое содержание книги:
Отначало намери съвършено обикновени вещи — чорапи, шило за поправка на кожени неща, от каквото всеки амбулантен търговец би могъл да има нужда, кесия с дребни монети, — сетне пръстите й се натъкнаха на метален диск, мазен като олово на пипане. Самото докосване до него я накара да се почувства неспокойна; когато го извади, едва не изпищя отново. Той висеше от кожено ремъче, така че беше повече от ясно кое е горе и кое — долу, а върху него имаше гравирана, обърната наопаки, петолъчна звезда. Звездата на злото. Тя бутна всичко обратно на мястото му, сетне побягна от стаята, изтрополи надолу по дървеното стълбище и се понесе навън, тичайки с все сили към обществения кладенец, за да си измие ръцете в отвореното корито, и продължи да се търка, въпреки че водата беше студена, а не разполагаше със сапун.
Вече се стъмваше, когато Гломер се почувства достатъчно чиста. Тя побърза да се върне в кръчмата на светло и на топлината на огъня, запален от майка й.
— Къде беше? — попита я Сама.
— Залагах капани за плъхове, мамо.
— Е, благодаря ти, сладка моя. От дни насам ги чувам как шумолят.
Гломер се опита да се усмихне и приклекна до огнището да сложи камъни за печене върху жаравата. Мерик се върна след не повече от пет минути и мина през кръчмата на път към стълбището.
— О, Мерик? — викна го Сама. — Трябваше да заложим капани за плъховете горе. Внимавай да не попаднеш на тях.
— Ще внимавам. Зимното време сякаш ги гони вътре.
— Точно така е, наистина точно така.
Дори и при това положение Гломер прекара цялата вечер силно разтревожена, питайки се дали той няма да забележи, че някой му е пипал скритите дисаги, но Мерик не каза нищо.
На сутринта се изправи пред най-трудната част от своя план. В момента, в който видя гърба на майка си, грабна от горния етаж старата си кърпена наметка и се измъкна в задната уличка, без някой да я забележи. Още щом стигна до главната улица, престана да бърза и тръгна спокойно нагоре по възвишението към гуербретския дън. Когато стигна, се поколеба за последен път, защото там стояха на пост войници и крачеха напред-назад пред отворената порта.
— Ей, момиче! — обади се единият от тях. — Какво желаеш?
Много й се дощя да драсне назад, но се принуди да отиде при него и да приклекне.
— Моля ви се, господине, аз съм приятелка на Нона, която работи в кухнята; нейната майка ме помоли да предам важно съобщение.
— О, тогава добре. Минавай. Виждаш ли главния брох? Кухненската колиба е съвсем отзад, до кладенеца.
Докато пристъпваше в двора, сърцето на Гломер блъскаше като галопиращ кон. Много пъти бе идвала при портите, за да наднича вътре, но никога преди не й бяха позволявали да влезе. И въпреки това в известен смисъл дънът я разочарова, защото със струпаните в него колиби и навеси, забързаните слуги, кокошките в курниците и прасетата в кочините не представляваше нещо повече от продължение на града. С труд намери кухнята, но питайки за Нона, най-накрая се озова при задната врата на голямата зала, където, застанала в извивката на стената, приятелката й лъскаше с един парцал половиници. Голямата зала с постланите с цепен камък подове, огромни огнища и маси с резба по тях отговори малко повече на нейните очаквания и за момент тя просто зяпна към всичкото това великолепие. Когато я видя, Нона побърза да дойде при нея.
— Какво правиш тук? Нещо случило ли се у дома?
— Не, не е, но, Нона, моля те да ми помогнеш. Помниш ли амбулантния търговец, който се е настанил у нас? Той е зъл магьосник. Видях доказателства. Мисля, че онзи човек на име Невин, за когото винаги говориш, би…
— О, той няма да има време за такива като теб!
— Добре, тогава не може ли да говоря с капитана?
— Няма да му губя времето с твоите невероятни истории.
— Но ако ме заведеш при Кълин, ще имаш възможност и ти да говориш с него, нали?
На това изкушение Нона нямаше как да устои. Тя се изкиска, огледа се из залата и пъхна ръка под тази на Гломер.