Сянката на вятъра

Никой нямал и капка съмнение, че прислужницата — абаносова красавица с поглед и фигура, които според светските хроники разтуптявали сърцата — била всъщност негова любовница и водачка в безброй забранени удоволствия. В добавка се смятало, че владее магии и чародейства. Казвала се Марисела или поне така я наричал Жауза. Присъствието и загадъчният й вид скоро се превърнали в любима клюка, разнищвана на светските сбирки, които устройвали дамите от сой, за да дегустират пандишпани и да убиват времето и есенната меланхолия. На тези вечеринки се носели непотвърдени слухове, че африканската самка, водена от пъклени пориви, развратничела, покачена върху мъжа; иначе казано, яздела го като разгонена кобила, с което се извършвали най-малко пет или шест признати смъртни гряха. Не един и двама писали до епархията, молейки за специална благословия за неопетнените и непорочни души на уважаваните семейства в Барселона, както и за закрилата им от подобни пагубни влияния. Като връх на всичко Жауза имал наглостта да излиза в неделя сутрин на разходка с файтона си, заедно с жена си и Марисела, излагайки това вавилонско зрелище на развалата пред очите на всеки непокварен младеж, който би могъл да крачи по Пасео де Грасия на път за литургията от единайсет часа. Даже вестниците обърнали внимание на надменния поглед на снажната негърка, която се взирала в барселонската публика „както една кралица от джунглите би гледала сбор от пигмеи“.

По онова време треската на модернизма вече вилнеела в Барселона, но Жауза ясно заявил на архитектите, наети от него, за да построят новото му жилище, че иска нещо различно. В неговия речник „различен“ бил най-похвалният епитет. Жауза години наред се бил разхождал пред редицата неоготически сгради, които великите магнати от американската индустриална епоха били издигнали на Пето авеню между 58 и 72 улица, пред източния край на Сентрал Парк в Ню Йорк. Пленен от американските си блянове, финансистът отказал да се вслуша в аргументите, с които го съветвали да построи нещо в крак с тогавашната мода; по същия начин отказал да си купи и ложа в „Лисео“ (както било прието), окачествявайки сградата на операта като вавилонска кула за глухи и кошер за нежелателни особи. Искал домът му да е отдалечен от града, на Авенида дел Тибидабо — район, който все още бил сравнително усамотен. Казвал, че иска да съзерцава Барселона от разстояние. Не желаел друга компания освен градина, пълна със статуи на ангели, които според инструкциите му (предавани от Марисела) трябвало да са разположени на всеки от върховете на шестолъчна звезда — ни повече, ни по-малко. Решен да доведе тези планове докрай и с предостатъчно средства, за да задоволи всеки свой каприз, Салвадор Жауза изпратил архитектите си за три месеца в Ню Йорк, за да разучат безумните постройки, издигнати с цел да подслонят комодора Вандервилт, семейството на Джон Джейкъб Астор, Андрю Карнеги и останалите петдесет златни фамилии. Инструктирал ги да възприемат архитектурния стил и техниките на фирмите Станфорд, Уайт & Макким, и ги предупредил да не си правят труда да тропат на вратата му с проект, подходящ за вкуса на онези, които наричал „колбасари и производители на копчета“.