12 те вятъра [calibre 1.48.0]

- Ето там! - Джес държеше бинокъла пред очите си и се взираше в скалната стена отвъд двестаметровото заливче.

Повече от час бяха вървели по пътеките и ръбовете на скалите, докато чакаха мъглата да се разнесе. Превърнатите в туристическа атракция руини на замъка Тинтаджъл се намираха на километър и половина югозападно от мястото на храма, но тук-там сред скалите ясно се виждаха останки от каменни стени и ерозирали стъпала. Дейвид виждаше въздействието им върху Джес, макар да не бяха толкова древни, колкото храма. За нея корнуолският обект бе нещо повече от църква. Той беше самата Света земя.

- Дейвид, в пластовете има прекъсване! На височина пет-шест метра, точно вляво от онова белезникаво петно.

Той насочи бинокъла си към скалата и видя белите жилки.

- Над трите големи скали ли?

- Точно там! Вижда се, че шистовите и алевролитните пластове са нарушени от конгломерат.

- Оная бъркотия от камъни ли?

- Направено е от хора.

Дейвид не забеляза друго освен естествени скали. Свали бинокъла и попита:

- Откъде знаеш?

- Повярвай ми, аз съм геолог.

- Сериозно, Джес. Как можеш само да погледнеш нещо, което са виждали хиляди други, и да кажеш, че е направено от човек?

- Защото виждам вулканични скали навсякъде в местните пластове. Тук ги наричат „син елван". Толкова широко са разпространени, че никой не ги забелязва. А онова прекъсване долу, общо взето, не е много по-различно от хиляди други по тази част от крайбрежието.

- Общо взето ли?

- Вулканичните скали се образуват от магма, затова вулканичните пластове в корнуолския шист обикновено са плътни.

- И какво от това?

- Погледни внимателно онзи пласт долу и ще видиш, че не е плътен. Това е конгломерат, смесица.

Дейвид отново вдигна бинокъла.

- Много отдавна някой може да е запълнил тунел или пещера с камъни или остатъци от рудодобив. С времето нещо е споило „запушалката", най-вероятно минерали, отлагащи се от подпочвените води. В крайна сметка изглежда плътно. Сега виждаш ли го?

- Почти. - Той ѝ върна бинокъла. - Запушили са нещо, така ли?

- Ако не търсех нещо подобно, може би и аз нямаше да му обърна внимание - призна Джес. - Но не забравяй, че имаме карта. - Тя повдигна топографската карта, сгъната така, че да се вижда скицира-ното от нея очертание на храма. - Мястото съвпада, виждаш ли?

Завъртя картата така, че да е ориентирана спрямо онова, което наблюдаваха в момента. Дейвид кимна.

- Там има тунел.

Гласът ѝ издаваше вълнение.

- Половината вече го няма, срутил се е заедно с шиста при ерозията на скалите. Но пет метра навътре би трябвало да се отваря към постройката.

Дейвид предпочиташе практичностга пред мечтите.

- Имаш ли представа как да пробием пет метра „конгломерат" без пневматични чукове и динамит?

- Няма нужда. - Тя го погледна странно и прокара показалец по очертанията на храма. — Вгледай се по-внимателно.

Дейвид впери очи оттатък заливчето и направи връзката.

- Там има пещера.