12 те вятъра [calibre 1.48.0]

- Ще го направим. - Лайл го изчака да каже още нещо, но той мълчеше. Беше време да продължат нататък.

Кингсбъро схвана намека.

- Ще проверя останалите хардове. Може случайно да са пропуснали да изтрият някой от тях. - Той се насочи към цилиндричната врата и влезе в херметично изолираното помещение.

Роз строго изгледа Лайл.

- Сега пък какво има? - попита той.

- Някаква причина да не споменеш за основния проблем?

- Да. Искам да запазя репутацията си на рационален следовател.

- Извънземните са си на Айрънуд. Става дума за неговите убеждения, не за твоите.

- Това е легенда, Роз. Нали се сещаш, за да заблуди агентите от ФБР, Тони Сопрано казва, че отива да вземе десерта, а всъщност има предвид незаконна стока.

- Тогава за какво разговарят Айрънуд и Уиър, щом не става дума за извънземни? За руснаци ли? За китайци? Или швейцарци?

- Да не ме убеждаваш, че има извънземни?

- Моето мнение няма значение. Важното е, че Айрънуд вярва в това. Не смяташ ли, че трябва да се заемем с тоя случай от неговата гледна точка?

- Разбира се - съгласи се Лайл. - Е, какво мислиш?

- Мисля, че Айрънуд действително е крайният потребител на базата данни. - Очите на Роз блестяха, докато се стараеше да го убеди в логиката си. - Той е обсебен от идеята да открие своите извънземни колонии. Според него те датират отпреди хиляди години - това е по археологическата част. ГСРСА, която е способна да показва какво има под земята, трябва да е ценно археологическо средство, нали така? Фондацията „Макклеъри" финансира археологически експедиции. Следователно ГСРСА е ценна и за Айрънуд, и за фондацията - няма нужда да се намесва и вражеска страна.

- Значи в крайна сметка тоя случай може и да не се окаже шпионаж. Айрънуд може просто да е някакъв съвременен Индиана Джоунс и ГСРСА да е тазгодишният Свети граал.

Звучеше логично, но не по същество.

- Каквато и гледна точка да предпочетеш, базата данни е открадната държавна собственост и докаго е в ръцете на друг, ние сме изложени на опасност.

- Няма спор. Какво ще правим сега?

Лайл знаеше, че има няколко опции. Можеше да се опита да разпита програмистите на масата, но тъй като те вече бяха поискали адвокат - естествено, един и същ, - очевидно действаха по някакъв предварителен план и нямаше да проговорят скоро. Можеше да изчака и да види дали капитан Кингсбъро ще открие нещо, но нямаше почти никакъв шанс. Можеше да претърси други имоти на милиардера - но дори да откриеха големи компютърни системи, най-вероятно те също вече бяха разглобени.

- Можем да направим само едно.

Роз лукаво се усмихна, като че ли знаеше какво ще ѝ каже.

- Имаме нужда от повече информация - продължи Лайл. - От геопространственото разузнаване трябва да идентифицират крайбрежието на оная разпечатка.

- И после... Пак ли командировка?