![12 те вятъра [calibre 1.48.0] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/1/4/9/0/12-te-vyatra-calibre-1-48-0-download.jpg)
12 те вятъра [calibre 1.48.0]
- Автор: Ривз-Стивенс Джудит и Гарфилд
- Год: 101
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- Жанр: Прочее фэнтези
Электронная книга - «12 те вятъра [calibre 1.48.0]». Краткое содержание книги:
Тя мина решително през цилиндричната врата и излезе във външната част на Червения салон. Лайл и Кингсбъро я последваха.
На всяко от осемте работни места в помещението имаше специалист от БСР или военновъздушните сили. До голямата маса чакаха двама от програмистите на Айрънуд с пластмасови белезници на китките.
Едната се казваше Кийша Харъл. Беше приблизително на възрастта на Роз, с раста прическа, дънки и тениска с голям зелен динозавър и надпис „Не забравяй". Лайл не разбра хумора, но асистентката му го намери за смешен. Естествено.
Вторият арестант беше Джуст Чато, висок, тромав мъж, който седеше с наведена глава и съсредоточено наблюдаваше нещо интересно на пода или пък острия като нож ръб на грижливо изгладените си джинси.
Специалистите от БСР ги бяха заварили в Червения салон. Засега те отказваха да отговарят на всякакви въпроси, което обикновено означаваше, че знаят нещо. Щеше да дойде и техният ред.
Лайл търпеливо изчака, докато Роз размени няколко думи с един от специалистите и после двамата провериха нещо в неговата дебела червена папка с етикет „Секретно". Мъжът започна да пише на клавиатурата, а Роз застана зад него. Появилият се на екрана текст очевидно ги зарадва и тя се върна при Лайл, за да му обясни защо.
- Фасулска работа. Намерихме една директория на харда, в която са посочени файлове във формата на ГСРСА. Това би трябвало да ни стига, за да докажем, че терминалът е имал достъп до данните.
Това обаче не задоволи капитан Кингсбъро.
- Може да не е чак толкова просто - възрази той. - Както казах, има две причини за безпокойство: първо, че всички хардове са изтрити, и второ, че системата не е достатъчно голяма за онова, което трябва да прави.
- Защо да не е? - попита Лайл.
- При онази разпечатка на неизвестното крайбрежие, която ни дадохте, резолюцията е поне шест пъти по-голяма от резултата, който може да даде ГСРСА. Освен това на нея се вижда структура на около трийсет метра под земята. ГСРСА може да стигне най-много до два-три метра дълбочина, и то при съответните почви и влажност, а не скали, каквито имаме на разпечатката.
Специалният агент не виждаше основание да се признае за победен.
- В такъв случай още какво трябва да намерим?
Кингсбъро погледна към вътрешната стена, която разделяше помещението.
- За глобална база данни с такива възможности... трябва да намерим поне още три хиляди и петстотин харда, освен тия осемстотин и петдесет. Всички свързани в мрежа. - Капитанът прехвърли диска, който носеше, в другата си ръка. - Ако бях на ваше място, щях да започна да търся още няколко помещения с контролирана среда.
- Няма да ги открием - каза Роз.
- Защо?
- Защото тук няма външна мрежа. Тия терминали са свързани помежду си и с хардовете в другата стая. И толкова. Тук даже няма обикновена телефонна линия, тъй че е невъзможно да имат достъп до друга база данни или мрежа.
- Това е проблемът - потвърди Кингсбъро. - Както и да е създадено, онова изображение от разпечатката трябва да идва от нещо повече от ГСРСА. Защото е обработена много повече информация, отколкото може да са съхранявали тук.
Роз се заоглежда в търсене на вдъхновение.
- А какво ще кажете за това? Айрънуд някак е успял да си осигури достъп до друга база данни, подобна на ГСРСА, само че... по-добра.
Капитанът също се озърна, за да се увери, че не ги чуват, приближи се към тях и сниши глас.
- Сателитната система ИМПЕРИЯ, резултат на която е ГСРСА, радарите със синтезирана апертура, които използват спътниците... единствено нашата страна разполага с такава технология.
- Тогава има друга вероятност - каза Лайл. - Щом ние можем да запазим ИМПЕРИЯ в тайна от другите страни, възможно ли е други страни да крият от нас своя вариант на същата технология?
Кингсбъро се замисли над тази идея.
- Защо Айрънуд ще краде ГСРСА, за да я продаде на друга държава, щом тая държава вече има по-добър вариант?
- Освен ако... - тихо произнесе Роз.
- Какво? - подкани я шефът ѝ.
- Ами ако Айрънуд не е искал да продаде ГСРСА? Ако той е крайният потребител?
Лайл се смая. Не се беше сещал за това.
- Значи... той получава копие на ГСРСА за себе си... и купува или открадва подобна база данни от Китай или Русия...
- Или от Швейцария - прибави агентката.
Капитанът от Космическото командване на САЩ се смути.
- От Швейцария ли? Те нямат шпионски сателити.
Роз погледна Лайл, искаше разрешение.
Той кимна.
- Давай.
- Преди нашият вътрешен човек да изчезне, по него стреляха лица, работещи в частна охранителна фирма с централа в Цюрих - започна тя. - „Крос Икзекютив Протекшън". Преди две седмици пък арестувахме друг тип от „Крос" - и той участва в престрелка, в която беше замесен Уиър.