Изпепелена
- Автор: Каст Филис Кристина
- Серия: Училище за вампири #7
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Софтпрес
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Изпепелена». Краткое содержание книги:
Добре дошли в света на Стиви Рей, която е готова на всяка цена да помогне на застрашената млада Висша жрица. Най-добрата приятелка на Зоуи обаче си има своите проблеми, които са не по-малко сериозни. Червените новаци вече са неконтролируеми, а нейното така наречено гадже – Далас, е сладко, но прекалено любопитно. Истината е, че Стиви Рей крие тайна, която навярно е ключът за завръщането на Зоуи, но също така заплашва да разтърси нейния свят.
В средата на цялата тази каша е Афродита – бивш новак, истинска кучка (с което се гордее) и надарена (ако изобщо това минава за дарба) със способността да предсказва бъдещето. Но сега, изглежда, Никс е решила да говори директно чрез нея, независимо дали Афродита иска или не.
Три момичета, които си играят с огъня. Ако не внимават, всички останали хора и вампири ще бъдат изпепелени.
- Да, мамка му, ти си. Ти си аз. За да влезеш тук, трябва да ме убиеш, което няма да се случи, защото аз не си падам много по умирането. Това, което ще се случи, е, че аз ще ти наритам задника и ще ти видя сметката.
Старк стоеше безмълвен и взрян в себе си, отсрещното му аз се насочи към него и замахна с меча, като остави кървава диря по ръката му.
- Да, явно ще е още по-лесно, отколкото си мислех - каза той и замахна с меча повторно.
ДВАЙСЕТ И ПЕТА ГЛАВА
Афродита
- в къщата свети, но няма никого - каза Афродита, като размаха ръка пред отворените, но невиждащи очи на Старк.
Наложи се да отдръпне ръката си бързо, защото точно тогава Сеорас замахна и направи още един разрез върху тялото на Старк.
- Той вече прилича на хамбургер. Нужно ли е да продължаваш? — попита Афродита,
Не че със Старк особено се обичаха, но това не значеше, че й бе приятно да гледа как го кълцат на парчета.
Сеорас като че ли не я чу. Беше напълно концентриран
върху момчето пред него.
- Те са свързани в своята мисия - каза Сгиат.
Тя беше напуснала трона си и се доближи до Афродита.
- Но вашият бранител е в съзнание и душата му е в тялото - каза Дарий.
- Да. Съзнанието му е тук. Но той е концентриран върху момчето и усеща сърцето и дишането му. Сеорас отлично знае колко близо се намира Старк до смъртта във всеки един момент. Ако наклони везните прекадено много в едната посока, душата му ще се завърне в тялото. А ако ги наклони в другата, той ще умре.
- А как ще разбере кога да приключи с това?
Афродита неволно потрепна, когато острието на Сеорас
разряза плътта на Старк за пореден път.
- Старк или ще се събуди, или ще умре. И в двата случая ще е резултат от действията на самия Старк, а не на моя бранител. Това, което той прави, е да позволява на момчето да действа според своя собствен избор. Сгиат говореше на Афродита, но погледът й не изпускаше Сеорас. - Вие би трябвало да направите същото.
- Да го порежем? - Афродита се намръщи на кралицата, която се усмихна в отговор, но не откъсна очи от бранителя си.
- Казваш, че си Пророчица на Никс, така ли?
- Аз съм Пророчица, не просто го казвам.
- Тогава използвай дарбата си, за да помогнеш на момчето.
- Бих го направила, стига да имах поне някаква бегла представа как да стане това.
- Афродита, може би трябва да... започна Дарий и дръпна Афродита за ръката, за да я отведе от Сгиат, очевидно притеснен, че тя притиска кралицата прекадено много.
- Не, воине. Не трябва да я отдалечаваш. Едно от нещата, които ще научиш като воин на силна жена, е, че нейните думи често ще я поставят в опасност, от която няма как да я предпазиш. Но понеже думите са си нейни, последиците също остават за нея. - Сгиат най-сетне погледна към Афродита. Използвай силата на думите си като острие и потърси сама отговорите. Истинската Пророчица се нуждае от много малко напътствия, а силата, контролирана от мъдрост и търпение, трябва да те научи как да я използваш правилно. - Кралицата вдигна ръка и направи жест към останалите вампири в залата. - Покажете на Пророчицата и нейния бранител стаята им. Дайте им възможност да се освежат и да си починат.
Без да каже нищо повече, Сгиат се завърна на трона си и не откъсна поглед от Сеорас.
Афродита стисна устни и последва червенокосия гигант, чиито татуировки представляваха заплетени спирали, направени от малки сапфирени точици.
Върнаха се обратно до стълбището и се качиха на горния етаж, където стените бяха украсени с мечове, проблясващи на светлината от факлите. Стигнаха до малко единично стълбище, което водеше към дървена врата. Воинът я отвори и с жест ги покани да влязат.
Нали ще ме повикате веднага, ако със Старк нещо се промени? - попита Афродита, преди той да затвори вратата.
- Да - отвърна воинът с неочаквано нежен глас и ги остави сами.
Мислиш ли, че устата ми може да ми докара неприятности? - попита тя Дарий.
- Естествено — отвърна той и вдигна вежди.
- Виж какво, не се шегувам — намръщи му се тя.
- Нито пък аз.
- Но защо? Защото казвам, каквото мисля ли?
- Не, красавице моя. Защото използваш думите си като кинжали, а острите кинжали често създават проблеми.
Тя изсумтя недоволно и седна на огромното легло.
- Ако думите ми са като кинжали, защо, по дяволите, ме харесваш?