Шифърът на Камелот

– Мици – подканва я той.

Мъжете в черно ѝ се усмихват любезно, докато минава покрай тях и влиза през вратата, която току-що са отворили за шефа си.

Зад нея започва второ стълбище, което води към помещение с вид на параклис. Очите ѝ оглеждат издигнатия, осветен от свещи и покрит с бяло покривало олтар на трийсетина метра пред нея. Зад него има голямо дървено разпятие с провисналото наранено тяло на Христос. Щом привиква със светлината, забелязва, че кръстът е същият като този, който познава от скицата на Ирландеца.

Сега вижда и гробниците.

Десетки са. Толкова са много, че отначало ѝ бяха заприличали на каменни пейки. Всеки от саркофазите е висок по метър и на капака на всеки от тях е изваяна мраморна скулптура на рицар с броня, меч и щит. Ръцете на рицарите са скръстени на гърдите им, а там, където трябва да са сърцата им, са положени малки реплики на кръста зад олтара.

– Какво е това? – пита Мици. – Нещо като фамилна крипта?

– Рицарски мавзолей – обяснява сър Оуен и приближава до нея. – Не е единственият в света, но без съмнение е най-тайният и най-охраняваният. – Прокарва ръка по гладката мраморна глава на една от изваяните фигури. – Това е баща ми. От тази страна на криптата са рицари от моя род. На отсрещната са положени рицари от рода на съпругата ми.

Мици оглежда редиците със саркофази.

– А тези в средата?

– Това са най-смелите от смелите. Поколения мъже и жени, които са служили тайно на своите родни земи и са дали живота си в битката срещу злото.

Тя минава откъм гърба на гробницата и вижда надпис от тринайсети век.

– Значи какво, всички тези мъртъвци са нещо като религиозна армия?

– Не съм чувал да ги наричат така досега. Предпочитаме да мислим за нашето движение като за група от хора, които са се посветили на опазването на света. Също като вас. В средните векове са били наричани рицари; в днешно време не искаме никой да знае, че съществуваме, нито пък да ни нарича с каквото и да е име. Анонимността е най-добрият ни щит.

– Добре, вие самите как се наричате?

– Артурианци. Следваме кодове и принципи, близки до тези, които историците приписват на крал Артур.

Оуен тръгва напред и Мици го следва, докато двамата спират пред олтара.

Капаците на четири от каменните саркофази са махнати и телата вътре се виждат. Освен скелетите всеки ковчег съдържа снимки, бижута, писма и други лични спомени от живота на покойника.

– Това е едно семейство – обяснява посланикът. – Син, баща, дядо и прадядо.

Мици се вглежда и вижда, че и четиримата са положени облечени с един и същи вид зелена туника и клин, какъвто в представите ѝ рицарите носят под броните си. На мястото, където някога са туптели сърцата им, са избродирани по три червени лъва. По средата на гърдите им са поставени кръстове като този, с който започна разследването.

– Старият господин, собственикът на антикварния магазин в Мериленд, бе убит от хора, които се опитаха да ограбят гробници на наши рицари в Америка. Три кръста като тези, които гледате, бяха откраднати от мавзолея ни близо до Гластънбъри, в националния парк в Кънектикът. Мога да ви заведа и да ви покажа, ако искате потвърждение.