Шифърът на Камелот
- Автор: Крайстер Сэм
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: СофтПрес
- ISBN: 9786191511549
- Переводчик: Паулина Мичева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Шифърът на Камелот». Краткое содержание книги:
Мици тръсва слушалката, изстрелва се към банята и набързо взема душ. Огледалото ѝ показва, че синините около очите ѝ са се превърнали в големи лилави петна. Гримът намалява малко грозния ефект, но няма начин да ги прикрие напълно. Прокарва гребен през косата си и я напръсква със спрей. Облича черни панталони и негладена сива блуза, грабва сакото си и се затичва надолу.
На рецепцията я очаква шофьорът от предния ден. Онзи, който не говори и шофира така, сякаш колата е шейкър и той прави коктейл. Усмихва ѝ се и я повежда навън.
116
ЛЪНДИ
Валяло е цяла нощ и още вали, когато Бронти подава глава от малката фермерска къща, където е отседнал. Дъждът не е от приятното леко ръмене, при което дори е приятно да си навън, излива се неспирен порой, от който кожата ти подгизва и след това ти е студено през целия ден.
Американецът се затичва към „Мариско таверн“, единствения хотел на острова, където цяла английска закуска с бекон, яйца, хляб и гъби струва по-малко, отколкото би платил за капучино в Лондон.
След минути го насочват към мъж, който закусва в ъгъла на заведението, лодкар от Олденбург на име Дан Смолфелоу7. Старият моряк е физическо въплъщение на името си. Прилича на малко врабче – дребен и слаб, с превит гръб и отделни кичури бяла коса, които отказват да прилепнат към петнистия му гол череп.
– Е, какво искаш да знаеш? – пита той, след като Бронти му се представя. – Какво търсиш – нефт, злато или легенди. Обикновено е едно от трите.
Бронти се усмихва вътрешно на директността му. Изважда копие на рисунката с кръста, видян от Софи Хъдсън.
– Това познато ли ти е? Има ли нещо общо с острова?
Старият Дан го поглежда и отпива от чая си.
– Прилича на келтски, но е различен. Сякаш е принадлежал на специална секта или клан. – Оставя рисунката на масата. – Значи търсиш легенди. Тук е пълно с такива.
– Като легендата за крал Артур и рицарите му?
– Янки си, нали?
– Да, американец съм.
Старецът отхапва от препечената си филия.
– И се опитваш да свържеш този кръст с крал Артур и Лънди?
– Мислиш ли, че би било абсурдно?
– В никакъв случай. Има хора, които казват, че този остров всъщност е Авалон, гробното място на Артур.
Бронти подозира, че започват да го баламосват.
– Мислех, че то е в Англия, близо до Гластънбъри?
– Пропаганда. Англичаните твърдят, че е в Англия. Уелсците казват, че е в Уелс, а французите настояват, че е при тях. – Лодкарят поглежда през прозореца. – Всички лъжат, когато става дума за легенди. Надушват паричките на туристите и лъжат, лъжат, лъжат. Неслучайно обаче Лънди е известен като Annwyn, вратата към Отвъдния свят.
Бронти великодушно се въздържа да се впуска в теологически спорове.
– Е, ако Артур е тук, къде бих могъл да намеря гроба му?
Дан отпива от чая, преди да отговори.
– Това би трябвало да е тайна, нали? Помисли си как костите на крал Ричард Трети са лежали векове наред под земята в Лестър, намериха ги едва наскоро под един паркинг; може би крал Артур лежи някъде тук в безименен гроб – В очите на моряка проблясва весела искра. – Отиди и виж Гробовете на великаните, Келтските камъни, както им казват – може да го намериш там. Или потърси в морето, може да е откаран с лодка и положен в дълбините на великия океан.
– Имам чувството, че ми се подиграваш.
Старецът поклаща глава.
– Не те поднасям. Всичко е възможно в Лънди. Това е магическо място. Ако останеш по-дълго, ще разбереш, че съм прав.
7 Small – малък, дребен; fellow – човек, другар. – б. пр.
117
ЗАМЪКЪТ КАЕРГУИН, УЕЛС
Един елен се разхожда в края на буковия шубрак, после се стряска от профучаващия рейндж роувър, който нарушава сутрешния покой. По поляната бързо пробягват зайци и панически търсят къде да се скрият. Тлъсти овце се събуждат от дрямката си и започват да пасат влажната трева.
Колата спира до главния вход.
Мици излиза, преди шофьорът да заобиколи, за да ѝ отвори вратата. Трясва я силно и без да поглежда назад, се запътва към замъка.
– Ти си американката, нали?
Плътният мъжки глас се разнася изневиделица. Тя се обръща и се сепва, когато вижда стареца – дълга бяла коса, рошава брада и стигащо до земята черно палто.
– По дяволите! Откъде се появи, бе, човек?
– Аз съм Мирдин – слабата му ръка се повдига към нея. – Истинско удоволствие е да те срещна.
Очите му бродят по лицето ѝ и той си спомня видението пред Извора на познанието: две жени, едната добре позната нему, другата – напълно непозната. И двете са в опасност, и двете ще видят смъртта.