Кралят-демон
- Автор: Банч Кристофер
- Серия: Seer King #2
- Год: 2005
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 954-585-610-6
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Кралят-демон». Краткое содержание книги:
Преди десет години генерал Дамастес се е врекъл във вечна вярност към чародея Тенедос и във визията на ясновидеца за обединена и мирна Нуманция. Тенедос е станал император и противниците са завладени, но мирът така и не настъпва, а управлението на краля-маг се дави в кръв.
Сега Тенедос е събрал армия от милиони и се готви за война срещу кралство, далеч по-голямо, могъщо и магично от Нуманция. И когато Дамастес се опитва да спре апокалипсиса, ще разкрие тъмната истина за сделката, сключена от краля-маг, за да спечели империята…
— Може би трябва по-често да те няма — прошепна Амиел. — Но не обичаме да го правим без теб.
— Какво ще правим, ако започне война? — попита Маран. — Ще трябва да ни вземеш тайно със себе си. Мога да си подстрижа косата и да се престоря на барабанчик. Но какво ще правим с Амиел? Как ще скрие тези цици?
— Сигурен съм, че все ще измислите нещо — отвърнах с прозявка. — Не мога да ви опиша колко е хубаво да си у дома.
— Но не задълго — напомни ми Маран. — Идва празникът на житото. Трябва да тръгнем утре.
— Маран — заговори много плахо Амиел, — не мисля, че ще мога да дойда с вас.
— Какво? — възкликна изненадано Маран. — Трябва да дойдеш! Подготвям го от няколко седмици!
— Каква беше поговорката? — каза Амиел. — Човек предполага, Джаен разполага? Вчера една ясновидка потвърди това, което вече знаех. Бременна съм.
13.
Празникът на житото
Маран се обърна рязко, надигна се и се измъкнах незабелязано от нея.
— Ти си бременна? — беше стъписана и думите й прозвучаха сковано.
— От един сезон и трийсет дни вече. Двете с ясновидката пресметнахме, че е станало в нощта на Празника, първата нощ, когато тримата бяхме заедно.
Маран зяпна приятелката си и за миг по лицето й пробяга неизразима омраза, но изчезна толкова бързо, че не съм сигурен дали видях добре на светлината на свещите. Вдиша дълбоко.
— Това му се вика изненада.
— Надявах се, че просто ми закъснява — каза Амиел. — Но всъщност не се заблуждавах за причината. Не е смешно, Дамастес, толкова пъти сме се опитвали с Пелсо да си направим бебе и така и не успявахме. А ти успя с първия опит. Явно семето ти е силно.
Прикрих смущението си. Беше казала най-неподходящото нещо, след като толкова пъти се бяхме опитвали с Маран да си направим дете.
— Та затова няма да мога да дойда с вас в Иригон — каза след малко Амиел.
Погледнах я учудено.
— Не те разбирам. Не си чак толкова бременна. Ясновидката каза ли, че има някакъв проблем?
— О, не. Здравето ми е чудесно. Но искам да си почина няколко дни, след като всичко свърши.
Маран я изгледа.
— Какво?
— Вече бездруго ви притеснявам — каза Амиел. — Това може само да влоши нещата — сви рамене. — Тъй че ще се оправя. Вече съм го правила веднъж, отдавна, като момиче.
— Искаш да… да абортираш?
Амиел кимна. Понечих да кажа нещо, но замълчах.
— Не искаш ли детето? — попита я рязко Маран.
Амиел се усмихна тъжно.
— Разбира се, че бих искала бебенце. Дете на Дамастес Хубавеца? Мъжът, който толкова топло ме прие в дома си, винаги се е държал с мен като с приятел и ме е любил по-хубаво от всеки друг? Ясновидката е уверена, че е момиче. Кой не би пожелал такова бебе? От години го искам… още повече че времето ми вече свършва.
— Тогава ще го родиш — заяви твърдо Маран, но бързо се сети, че и аз съм там. — Извинявай, съпруже. Не помислих, че трябва да те попитам.
— Не е необходимо — отвърнах и бях съвсем искрен. Щяхме да си имаме детето, което и двамата толкова искахме, и пет пари не давах какво щеше да каже или да си помисли някой. Не че имах избор, ако исках да се погледна след това в огледалото за бръснене.
— Амиел, веднъж ти казахме, че си добре дошла тук. Добре дошла — сега и завинаги. Ще продължим заедно. Като трима — протегнах ръка на Маран. Амиел стисна ръцете ни в своите и от очите й бликнаха сълзи.
— Благодаря ви. Не смеех дори да си го помисля… Благодаря ви. Благодаря ви, Джаен, Айрису.
— Императорът подпечата брака ни с Дамастес — каза Маран. — Помоли се на боговете и богините бракът ни да бъде благословен. Моля се на същите богове за трима ни.
— И аз — казах хрипливо.
— И аз — прошепна Амиел.
— Хайде да скрепим съюза ни — каза Маран. Обгърна нежно с длани главата на Амиел и я целуна, дълго и дълбоко. Двете бавно полегнаха, краката им се сплетоха, галеха се и страстта им се усилваше. Маран откъсна устни от Амиел. — Дамастес, ела и ни люби. Люби ни двете. И когато свършиш, свърши в двете ни. Вече сме трима завинаги.
Двете жени яздеха зад мен и си говореха възбудено за украсата в детските стаи на трите ни палата — дали ще е по-добре да са еднакви, или да ги направим различни, за да може детето да се учи на различия.
Карджан беше до мен, а от двете ни страни яздеха двайсет от моите Червени пики, отново под командата на легат Сегали.