Кралят-демон
- Автор: Банч Кристофер
- Серия: Seer King #2
- Год: 2005
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 954-585-610-6
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Кралят-демон». Краткое содержание книги:
Преди десет години генерал Дамастес се е врекъл във вечна вярност към чародея Тенедос и във визията на ясновидеца за обединена и мирна Нуманция. Тенедос е станал император и противниците са завладени, но мирът така и не настъпва, а управлението на краля-маг се дави в кръв.
Сега Тенедос е събрал армия от милиони и се готви за война срещу кралство, далеч по-голямо, могъщо и магично от Нуманция. И когато Дамастес се опитва да спре апокалипсиса, ще разкрие тъмната истина за сделката, сключена от краля-маг, за да спечели империята…
— Нищо няма да издаваш. Излизаш в двуседмичен отпуск.
— Защо? Току-що свърши предишният ми.
— Някаква дама май се обади малко преди да тръгнем. Някоя си контеса Аграмонте. С молба. Каза, че в земите й имало някакви празненства, в чест на сеитбата. Каза, че обичаят датирал още отпреди Аграмонте и че хората вярвали, че ще ги сполети неурожай, ако господарят им не присъства.
Това бе първият път, в който Маран търсеше услуга от императора.
— Вярно е донякъде, сър. Но съм го пропускал три пъти, откакто се оженихме, докато ви изкоренявах разбойниците по границите.
— Ужасно. Но все пак обичаят е това, което привързва селяците към господарите им. Тази година няма да го пропуснеш.
— Както кажете, сър.
— Освен това обещах на Маран. А Джаен ми е свидетел, че жена ти е много красива. Никога не съм нарушавал обещание към красива жена — загледа се към река Латейн и настроението му отново помръкна. — Значи Първи гвардейски не е толкова готов, колкото се надявах. Което означава, че никой от останалите корпуси не може и да помисли за мащабни маневри.
— Боя се, че е така, сър.
И той каза нещо много странно:
— Слава на Сайонджи, че спечелих малко време за всички ни.
— Моля, сър?
— Нищо — измърмори Тенедос и бързо смени темата. — Виж. Ето там. Онова момиче или стои на най-тънкия сал на света, или върви по водата. Ако е второто, може би ще трябва да я боготворим?
Амиел и Маран чакаха на пристана — за тръгването ни от Амур беше предадено в столицата по хелиограф. Въпреки времето — лека пролетна мъгла, почти дъжд — каретата им беше съвсем отворена, само с платнището отгоре. Физиономията на Маран беше игриво-палава. Амиел изглеждаше ядосана. Зачудих се какво ли се е случило. Вгледах се по-внимателно и забелязах капчиците пот по лицето на Амиел.
— Дръж — каза Маран и ми подаде нещо. Разгънах го и видях, че са два чифта женски гащички.
— Жена ти е мръсница — изсъска Амиел.
— Добрутро. Как го разбра?
Маран започна да се кикоти.
— Докато те нямаше, се държахме като две добри момиченца. Цели две седмици, без да правим нищо — нито помежду си, нито самички.
— Щом ти трябваше да останеш без това, ние — също — каза Амиел. — И се въздържахме. До тази сутрин.
Облеклата им бяха толкова съблазняващи, колкото можеше да си представи човек, едва допустими извън спалнята. Маран носеше широка поличка, която с мъка покриваше слабините й, и черен жакет с едно копче — между гърдите и пъпа й. Под жакета нямаше нищо.
Амиел се беше облякла в рокля, закопчаваща се високо до врата, след което дръзко се отваряше на полумесец под цепката на бюста й. Прилепваше плътно на кръста и беше разцепена високо на единия хълбок.
Маран обясни, че била взела лек халат против дъжд „в случай че времето се влоши“.
— Лъжкиня — прекъсна я сърдито Амиел и продължи разказа: — Още щом излязохме от къщата, тя дръпна халата върху скутовете ни. После ръката й тръгна по крака ми, под роклята и започна да ме гали. Аз, ъъъ, ами, оставих я. Наистина беше почти две седмици. Успя някак да ми смъкне гащичките и вкара пръстите си в мен. Мъчех се да не викам и да не се гърча, та проклетият кочияш да не види какво става. Казах й да спре, но тя не спираше. Казах й да продължи, да ми помогне да свърша. Спря малко преди да свърша. Кучка!
— Прочетох в една от книгите, които ми зае — каза Маран, — че сексът винаги е по-добър, когато го предвкусваш известно време. Просто реших да помогна, не исках да разочароваш Дамастес.
— Тогава в името на Джаен, хайде да се връщаме по-бързо вкъщи, че ще се пръсна — примоли се Амиел.
Свещите примигваха от двете страни на леглото ни. Амиел се беше полуизтегнала по гръб, подпряна на възглавници, с вдигнати и широко разтворени крака. Маран лежеше на гръб между тях и Амиел мачкаше гърдите й. Краката на Маран бяха на раменете ми, с пети от двете страни на главата ми; държах задничето й вдигнато над постелята.
Маран извика, сгърчи се срещу мен и се отпусна. Краката й се смъкнаха на леглото. Все още в нея и все още твърд, се отпуснах върху тялото й между краката на Амиел и се подпрях на една възглавница. Най-сетне дъхът ми се успокои.
— Това е най-хубавото посрещане, което съм имал.