Адвокатът с кучето

Осъзнавах, че Бенсън се намира най-малкото под същото напрежение. Той имаше възможност да разбере какво зная и смяташе, че информацията от мен може да предотврати трагедията. В същото време не искаше да го направи само защото аз се инатя от другата страна.

Надявах се да е уплашен колкото мен.

Най-сетне в девет часа започнах да се готвя за пледоарията си, а пет минути по-късно се обади Сам.

— Попаднах на нещо добро — каза той.

Това е един от любимите ми начини за започване на разговор.

— Слушам.

— Този тип използва здравата телефона си. През последните шест дни е провел двеста петдесет и осем разговора. Много от тях са входящи, така че е звънял на сто шейсет и един номера.

— Имаш ли разпечатка?

— Разбира се. Повече от половината от номерата са фирмени и са минавали през централа, така че не зная на кого точно се е обаждал. Разбира се, няма начин да знам точно и с кого е разговарял, когато номерът е личен.

Декларацията за независимостта има по-кратък преамбюл.

— Какво стана с добрата новина?

— Тъкмо стигам до нея. Има три обаждания до телефон, регистриран на името на Алан Ландън.

Алан Ландън бе много известен инвеститор и финансист; доказателство за известността му бе фактът, че съм чувал за него. Финансите не са област, от която разбирам и с която съм добре запознат. Дори с помощта на Фреди не натрупах състояние от инвестиции. Направих го по старомодния начин — запретнах ръкави и го наследих.

— Сигурен ли си, че става въпрос за онзи Алан Ландън? — попитах аз, макар да изглеждаше напълно логично. Чаплин бе един от големите играчи в онзи свят; можеше да се очаква да разговаря поне от време на време с такъв като Ландън. Пък и абсолютно нищо не пречеше Ландън да е един от клиентите му.

— Напълно. И онзи Алан Ландън е човекът, на когото Чаплин се е обадил четири минути след като си напуснал кабинета му. Разговаряли са четиринайсет минути, плюс още седем на следващата сутрин.

— Сам, ти си гений.

— Чак сега ли се сети?

Сам затвори, за да продължи работата върху последните операции на „Ч & Ф“, а аз разказах чутото на Лори. Тя бе по-развълнувана и от мен, което определено беше показателно.

— Значи се срещаш с него, той е на път за важна вечеря, а ти му изкарваш акъла. После си тръгваш и той незабавно се обажда по телефона и говори цели четиринайсет минути.

— Може да е говорил по работа — казах аз. — Напълно възможно е да няма нищо общо с мен.

— Така е — съгласи се тя. — Ако е невинен. Ако е виновен, би трябвало да предприеме нещо, за да се защити в подобен момент. Дори това да означава просто да седи и да мисли как да излезе от проблема, който си му поднесъл. Или да се обади на някой, който евентуално би могъл да помогне.