Аферата Рембранд
- Автор: Сильва Дэниел
- Серия: Габриел Алон #10
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- ISBN: 978-954-26-1115-8
- Переводчик: Владимир Райчинов
- Жанр: Шпионские детективы
Электронная книга - «Аферата Рембранд». Краткое содержание книги:
В тихото градче Гластънбъри е убит реставратор, а портретът от Рембранд, по който е работел, е откраднат. Въпреки нежеланието си да се заеме със случая, Габриел тръгва по следите на изчезналата картина. Разследването му го отвежда от скалите на Корнуол до улиците на Амстердам и Буенос Айрес.
Когато Алон научава, че зад кражбата на картината се крие чудовищна лъжа и едно огромно богатство, заграбено по време на Втората световна война, случаят се поема официално от Службата. Екипът на Габриел ще трябва да се пребори с една могъща финансова империя, ръководена от швейцарския бизнесмен и филантроп Мартин Ландесман. Изградил публичния образ на светец, Ландесман изглежда недосегаем дори за специалистите на Службата.
Късметът се усмихва на Габриел, когато успява да вербува Зоуи Рийд — британска журналистка и любовница на Ландесман. С нейна помощ агентите научават, че Свети Мартин е замесен в дела, които надхвърлят всичките им очаквания.
— А документите?
— Вътре са. — Подаде калъфа на Лавон и каза: — Внимавайте, хартията е доста крехка.
Ели повдигна покритието и внимателно извади три листа пелюрна хартия. После си сложи очилата, пръстите му леко трепереха, и зачете имената.
Кац, Щерн, Хирш, Гринберг, Каплан, Коен, Клайн, Абрамовиц, Щайн, Розенбаум, Херцфелд…
Херцфелд…
Задържа поглед върху имената още малко, после бавно вдигна очи към Хана Вайнберг.
— Откъде взехте това?
— Опасявам се, че не мога да ви кажа.
— Защо?
— Защото обещах пълна поверителност.
— Страхувам се, че не е трябвало да давате подобно обещание.
Тя усети промяната в тона на Лавон.
— Очевидно знаете нещо за този документ.
— Знам. Знам, че и много хора са умрели заради него. Който и да ви е дал този документ, е в голяма опасност, мадам Вайнберг. Също и вие.
— Аз съм свикнала. — Тя кротко го наблюдаваше. — Когато казахте, че приятел от „Яд Вашем“ ви е помолил да дойдете тук, това истината ли беше?
Ели се поколеба.
— Не, мадам Вайнберг. Не беше.
— Кой ви изпрати?
— Общ приятел. — Лавон вдигна листа. — Той трябва да знае името на човека, дал ви това.
— Морис Дюран.
— С какво се издържа мосю Дюран?
— Собственик е на малко магазинче за антикварни научни уреди. Каза, че бил намерил документите, докато поправял един телескоп.
— Наистина ли? — попита Ели скептично. — Доколко го познавате?
— През годините съм работила много пъти с него. — Тя кимна към кръгла дървена масичка, върху която бяха наредени няколко дузини старинни лорнети. — Те са ми нещо като страст.
— Къде е магазинчето му?
— На Осма улица.
— Трябва незабавно да го видя.
Хана Вайнберг се изправи.
— Ще ви заведа.
55. Рю дьо Мироменил, Париж
Центърът „Вайнберг“ се намираше точно зад ъгъла на Рю де Розие. Хана и Лавон се спряха там само да направят няколко копия на списъка и да ги заключат. После, с добре скрития в кожената чанта на Лавон оригинал, те се качиха на метрото до Рю дьо Мироменил и повървяха две минути до „Научни антики“. На табелата на вратата се четеше „Отворено“. Лавон отдели минутка да се полюбува на витрината, преди да пробва вратата. Беше заключено. Хана звънна на звънеца и те бяха незабавно приети.
Човекът, който ги чакаше, беше с височината и теглото на Лавон, макар във всяко друго отношение да бе негова пълна противоположност. Ако Лавон беше семпло облечен с няколко ката неугледно измачкани дрехи, Морис Дюран носеше елегантен син костюм и широка виненочервена вратовръзка. Ако косата на Ели беше рядка и рошава, то тази на Дюран бе монашески късо подстригана и сресана. Той учтиво целуна Хана Вайнберг по двете бузи и протегна към Лавон изненадващо силна ръка. Когато я пое, Ели изпита неприятното чувство, че е наблюдаван от професионалист. И ако не бъркаше, Морис Дюран се чувстваше по същия начин.
— Имате хубав магазин, мосю Дюран.
— Благодаря — отговори французинът. — Това е моето убежище при буря.
— Каква е тази буря, мосю?
— Съвременност — отговори веднага Дюран.
Лавон се усмихна съпричастно.
— Опасявам се, че и аз се чувствам по същия начин.
— Наистина ли? В каква сфера работите, мосю?
— Археология.
— Колко интересно! — възкликна Морис. — На младини много се интересувах от археология. Всъщност дори мислех това да уча.
— И защо не сте го сторили?
— Заради мръсотията.
Ели повдигна вежди.
— Страхувам се, че не обичам да си цапам ръцете — обясни Дюран.
— Това би било пречка.
— Доста голяма, мисля — добави французинът. — В коя област сте специалист, мосю?
— Библейска археология. По-голяма част от работата ми е в Израел.
Очите на Морис светнаха.
— В Светите земи?
Ели се поколеба, после кимна.
— Винаги съм искал да ги видя. Къде работите сега?
— В Галилея.
Морис изглеждаше искрено заинтересуван.
— Вие вярващ ли сте, мосю Дюран?
— Безрезервно. — Той внимателно погледна Лавон. — А вие, мосю?
— Понякога — отговори Ели.