Аферата Рембранд
- Автор: Сильва Дэниел
- Серия: Габриел Алон #10
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- ISBN: 978-954-26-1115-8
- Переводчик: Владимир Райчинов
- Жанр: Шпионские детективы
Электронная книга - «Аферата Рембранд». Краткое содержание книги:
В тихото градче Гластънбъри е убит реставратор, а портретът от Рембранд, по който е работел, е откраднат. Въпреки нежеланието си да се заеме със случая, Габриел тръгва по следите на изчезналата картина. Разследването му го отвежда от скалите на Корнуол до улиците на Амстердам и Буенос Айрес.
Когато Алон научава, че зад кражбата на картината се крие чудовищна лъжа и едно огромно богатство, заграбено по време на Втората световна война, случаят се поема официално от Службата. Екипът на Габриел ще трябва да се пребори с една могъща финансова империя, ръководена от швейцарския бизнесмен и филантроп Мартин Ландесман. Изградил публичния образ на светец, Ландесман изглежда недосегаем дори за специалистите на Службата.
Късметът се усмихва на Габриел, когато успява да вербува Зоуи Рийд — британска журналистка и любовница на Ландесман. С нейна помощ агентите научават, че Свети Мартин е замесен в дела, които надхвърлят всичките им очаквания.
54. Квартал Маре, Париж
На ъгъла тя зави по Рю Паве и хлътна в жилищната сграда на номер 24. Лавон два пъти обходи улицата по дължина в търсене на доказателство за следене, а след това пристъпи към входа. Надписите сочеха, че обитателят на апартамент 4Б се казва мадам Бертран. Лавон натисна звънеца и любезно се показа пред охранителната камера.
— Да?
— Бих искал да видя мадам Вайнберг, моля.
Настъпи тишина.
— Кой сте вие, мосю?
— Името ми е Ели Лавон. Аз съм…
— Знам кой сте, мосю Лавон. Един момент.
Устройството на входа тихо измърка. Ели прекоси влажния вътрешен двор, влезе във фоайето и се заизкачва по стълбите. На площадката на четвъртия етаж, скръстила ръце, стоеше Хана Вайнберг. Тя покани Лавон в апартамента си и тихо затвори вратата. След това се усмихна и учтиво протегна ръка.
— За мен е чест да се запознаем, мосю Лавон. Както може би предполагате, вие имате много почитатели в Центъра „Вайнберг“.
— Чест е за мен — смирено каза Лавон. — Наблюдавах ви от разстояние. Вашият Център върши невероятна работа тук, в Париж. Бих добавил — при изключително трудни обстоятелства.
— Правим каквото можем, но се боя, че не е достатъчно. — В погледа й се прокрадна тъга. — Толкова съжалявам за случилото се във Виена, мосю Лавон. Взривът покруси всички нас.
— Това са чувствителни въпроси — каза Ели.
— И за двете страни — успя да се усмихне тя. — Тъкмо правех кафе.
— С удоволствие бих пийнал.
Тя заведе госта във всекидневната и отиде в кухнята. Лавон огледа внушителното старо обзавеждане. Той бе работил по операцията, с която бяха привлекли Хана Вайнберг в гравитационното поле на Службата, и добре познаваше семейната й история. Знаеше и че в стая в края на коридора е окачена картина на Винсент ван Гог, наречена Маргьорит Гаше пред тоалетката си. Пропитата с кръв операция, която включваше малко познатото платно, бе едно от многото произведения на Габриел Алон, които Ели упорито се опитваше да забрави. Той пропъди спомена, когато Хана се върна с две чаши кафе с мляко. Тя му подаде едната и седна.
— Предполагам, че не идвате просто от любезност, мосю Лавон.
— Не, мадам Вайнберг.
— Тук сте заради документите ли?
Ели кимна и отпи от кафето.
— Не знаех, че сте свързан с… — Гласът й потрепери.
— С какво? — попита той.
— С израелското разузнаване — каза полугласно тя.
— Аз ли? Наистина ли изглеждам подходящ за такава работа?
Тя внимателно го огледа.
— Предполагам, че не.
— След бомбения атентат във Виена се върнах към първата си любов — археологията. Във факултета на Еврейския университет в Йерусалим, но все още поддържам много контакти с разследващите обезщетенията от холокоста.
— Как тогава чухте за документите?
— Когато сте се обадили в посолството ни тук, в Париж, оттам веднага са се свързали с един мой приятел, който работи в „Яд Вашем“. Той знаеше, че ще идвам в Париж по друга работа, и ме помоли да ги погледна вместо него.
— И каква работа ви доведе в Париж?
— Академична конференция.
— Ясно. — Тя отпи глътка кафе.
— Тук ли са документите, мадам Вайнберг?
Тя кимна.
— Може ли да ги видя, ако обичате?
Хана го погледна над ръба на чашата си, сякаш да провери достоверността на думите му, после стана и отиде в библиотеката. Когато се върна, в ръката си държеше безцветен калъф. Лавон усети, че сърцето му започва да бие по-бързо.
— Това восъчна хартия ли е? — попита той колкото се може по-спокойно.
Тя кимна.
— В този вид го получих.