Аферата Рембранд
- Автор: Сильва Дэниел
- Серия: Габриел Алон #10
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- ISBN: 978-954-26-1115-8
- Переводчик: Владимир Райчинов
- Жанр: Шпионские детективы
Электронная книга - «Аферата Рембранд». Краткое содержание книги:
В тихото градче Гластънбъри е убит реставратор, а портретът от Рембранд, по който е работел, е откраднат. Въпреки нежеланието си да се заеме със случая, Габриел тръгва по следите на изчезналата картина. Разследването му го отвежда от скалите на Корнуол до улиците на Амстердам и Буенос Айрес.
Когато Алон научава, че зад кражбата на картината се крие чудовищна лъжа и едно огромно богатство, заграбено по време на Втората световна война, случаят се поема официално от Службата. Екипът на Габриел ще трябва да се пребори с една могъща финансова империя, ръководена от швейцарския бизнесмен и филантроп Мартин Ландесман. Изградил публичния образ на светец, Ландесман изглежда недосегаем дори за специалистите на Службата.
Късметът се усмихва на Габриел, когато успява да вербува Зоуи Рийд — британска журналистка и любовница на Ландесман. С нейна помощ агентите научават, че Свети Мартин е замесен в дела, които надхвърлят всичките им очаквания.
— Точно така — потвърди Римона. — Ами какво би станало, ако техните центрофуги не са разнебитени и ненадеждни тенекии като IR-1, а вместо това са като моделите Р-2, които използва Пакистан? Или пък ако са по-добри от пакистанските? Какво би станало, ако са с европейски дизайн, калибрирани според най-високите достъпни стандарти? И са произведени при условия, където крайният продукт не е замърсен от прах или отпечатъци от пръсти?
Този път отговори Ейдриън Картър:
— В такъв случай съвсем, съвсем скоро можем да се озовем на мушката на един ядрен Иран.
— Именно. А аз се опасявам, че нещата вървят тъкмо в тази посока. Докато цивилизованият свят дискутира, умува, отлага и кърши пръсти, иранците тихомълком разработват отколешните си ядрени амбиции. Лъжат, блъфират, отлагат чак до прага на въоръжаването с ядрено оръжие. И на всяка стъпка в този процес подкрепа им оказва Мартин Ландесман. Той не само им продава центрофуги. Продава им така необходимите помпи, вентили и вакуумни тръби, които свързват центрофугите в система. Накратко, Мартин Ландесман снабдява Ислямска република Иран с абсолютно всичко, нужно за построяването на заводи за обогатяване на уран.
— И как го прави? — запита Ейдриън Картър.
— Ето така — отговори Римона.
Следващата карта на екрана изобразяваше територията на цяла Евразия — от бреговете на Западна Европа до Японско море. Из Германия, Австрия, Швейцария и Белгия имаше съзвездие точици, представляващи над десетина индустриални и технологични компании. Една от тях беше „Кеплер Верк“, базирана в Магдебург. Всички фирми бяха свързани с точкови линии, водещи към китайския град Шънджън, където бе седалището на компания „Хардуер и оборудване ХТЕ“.
— И познайте сега кой е собственик на „Хардуер и оборудване ХТЕ“ — обърна се към аудиторията Римона.
— „Глоубъл Вижън Инвестмънтс“ — отговори Ейдриън Картър.
— С помощта на редица фирми и филиали, служещи като параван, естествено — добави Римона със сардонична усмивка. — Освен това господин Ландесман си има и могъщ партньор в лицето на една китайска компания за рискови инвестиции със седалище в Шанхай. Смятаме, че тази компания е просто фасада, зад която се крие Министерството на държавната сигурност.
— Тоест китайските тайни служби — измърмори Стивън Кларк от ФБР.
— Точно така. — Римона се приближи до картата. — Операцията на Ландесман много прилича на иранската ядрена програма, която обслужва. Тя е разпръсната, добре покрита и подсигурена с куп двойни филиали и резервни защити. А най-хубавото от всичко е, че Свети Мартин се оказва напълно недосегаем, понеже цялата верига с доставки е базирана на технологии с двойна употреба, а продажбите се извършват чрез фирми посредници. Мартин е твърде хитър, за да продава центрофуги директно на иранците. Вместо това той доставя отделни компоненти за „Хардуер и оборудване ХТЕ“. А китайците, на свой ред, продават готовите продукти на търговски дружества в Дубай и Малайзия, които пък ги препродават в Иран.
— Имате ли информация от колко време продължава всичко това? — запита Синтия Скарбъро от Съвета за национална сигурност.
— Точна информация — не. Но можем да предположим. Знаем, че Ландесман е закупил „Кеплер Верк“ през 2002 година и скоро след това е започнал да добавя други европейски технологични фирми към своето портфолио.
— Значи говорим за години — вметна Скарбъро.
— Няколко години — повтори Римона.
— Което означава, че има вероятност тази тайна мрежа от съоръжения за обогатяване поне частично вече да е завършена?
— Хипотетично — да. Освен това поведението на Иран напоследък потвърждава тази възможност.
— Какво поведение?
— Ами, първо, изровили са в планините си тунели като къртици. Собствените ви сателитни снимки показват, че иранците прехвърлят все по-голяма част от ядрената си програма под повърхността на земята. И това не е само в Кум. Тунелни комплекси има още и в Исфахан, и в Натанц. Понастоящем работят и по няколко други площадки, сред които Метфаз, Ходжир и Парчин. Да дълбаеш тунели през планините не е шега работа. И със сигурност не е евтино. Според нас причината да го правят е очевидна. Да скрият заводите си и да ги предпазят от нападение.
— Друго? — запита Шепърд Кантуел от ЦРУ.
— Натанц — отвърна Римона.
— Какво за Натанц?
— Иранците са преместили в надземни складове почти два тона нискообогатен уран, тоест буквално цялата си наличност. Сякаш ни провокират да ги нападнем. За какво им е притрябвало да поемат подобен риск?