Фуриите на Калдерон

– Тави! Излез от водата! – изкрещя тя. – Не стой там, излез!

– Какво? – викна Тави. – Защо?

Последвалото го свари напълно неподготвен. Две мокри, ловки ръце се увиха и стиснаха врата му и един гърлен женски глас прошепна напевно в ухото му: „Защото на малките момченца, паднали в реката, им се случват лоши неща”. Тави понечи да се обърне, да се отскубне от ръцете, но те го потопиха под водата, преди да успее да мигне дори, и затегнаха хватката около гърлото му. Той се опита да опре крака в дъното, да се отблъсне здраво и да извади глава над повърхността, но стъпалата му така и не намериха нужната опора. Камъните по дъното сякаш ненадейно се бяха покрили с лигава тиня и краката му просто се плъзгаха безпомощно по тях.

– Горкичкият ми той – промърмори отново гласът в ухото му, изненадващо чист и ясен. Тави усети нечие силно, но приятно закръглено тяло да се опира в гърба му. – Не си виновен, че видя нещо, което не трябваше. Жалко, че трябва да убия такъв хубавец като теб, но ако сега просто се отпуснеш и поемеш дълбоко дъх под водата, всичко ще свърши бързо. И когато те слагат в ковчега, ще си все така красив. Обещавам.

Тави се заусуква и задърпа, но усилията му бяха напразни срещу меката, но непреодолима хватка на ръцете. И цял ден да се бореше така, пак нямаше да се измъкне от нея, разбра го веднага. Но вече знаеше и друго: тя беше призователка на вода, също като леля Исана. Силна, при това. Самата вода на реката беше на нейна страна.

Тави спря да се бори и това накара нападателката да измърка одобрително в ухото му. Студените ѝ устни дори го докоснаха. Главата му започна да се замайва, но мислите му препускаха. Щом тя е призователка на вода като леля му, значи, ще има същите проблеми като нея. При все всичките преимущества, които имаха призователите на вода, те трябваше да се съпротивляват срещу почти всяка друга стихия и мислите, чувствата и емоциите на другите, които непрестанно ги атакуваха.

Тави насочи всичките си мисли към безпомощността си, към страха, към ужаса, който караше сърцето му да бие като лудо, изразходвайки все по-бързо оскъдното количество въздух в дробовете му и приближавайки го с всяка секунда към удавяне. Фокусира цялото си съзнание върху този страх, остави го да набъбне в него и добави яда, отчаянието и гнева от изминалия ден, които го бяха обзели на път към Бърнардхолт. Емоциите му се струпаха една върху друга и той започна да ги подклажда с нестихваща ярост, докато накрая вече не помнеше защо го прави.

– Какво правиш? – изсъска жената и в уверения ѝ гърлен тембър се промъкна нотка на несигурност. – Спри. Казах, спри. Спри да крещиш. Мразя, когато крещят така силно!

Тави поднови безсмислената борба. Сега паниката го обзе напълно. Ослепителният, вцепеняващ крайниците ужас се примеси с останалите му емоции. Жената изпищя, отблъсна се от него и ръцете ѝ пуснаха врата му, за да се увият около собствената ѝ глава.

Тави изкашля на един дъх всичкия останал в дробовете му въздух и се отблъсна към повърхността на водата. Главата му се подаде над водата, устата му се отвори и жадно пое глътка въздух. В същия миг водата около него се надигна, обгърна го изцяло и го дръпна отново надолу.