Отминали времена
- Автор: Мортон Кейт
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-150-125-0
- Переводчик: Надежда Розова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Отминали времена». Краткое содержание книги:
По време на Втората световна война майката на Еди, тогава тринайсетгодишна е евакуирана от Лондон и заживява в замъка Милдърхърст при семейство Блайд: ексцентричната Джунипър, нейните по-големи сестри близначки Пърси и Сафи и баща им Реймънд, автор на прочутата книжка „Истинската история на Човека от калта“, превърнала се в детска класика. Във величествения замък вълшебен нов свят разтваря двери за младата лондончанка — светът на книгите, на полета и въображението, на свободата и независимия дух, но и на дебнещите край тях опасности.
Години по-късно Еди Бърчил се опитва да разгадае тайната на майка си и започва да разлиства миналото. Духът на трагична гибел, на жестока принуда, на лудост и насилие витае над величавите старини на замъка Милдърхърст и неговите три обитателки, пленници на бащиното си завещание, заложници на благородната си почтеност, на силната си взаимна привързаност и всеотдайност. Личната трагедии на сестрите Блайд се оказва преплетена с живота на младата Еди Бърчил и очаква катарзиса на своята развръзка.
Истината за отдавна отминалите времена ще бъде разбулена
Би могла да направи и по-простичък романтичен избор, имаше подходящи мъже, в които би могла да се влюби, с които би могла да се ухажва открито и без да изложи семейството си на присмех, но любовта не е толкова мъдра, не и според опита на Пърси: любовта не зачита обществените ограничения, не се съобразява с класовите различия, нито с благоприличието в добрия стар смисъл на думата. Колкото и да се гордееше с прагматизма си, Пърси не устоя на повика на любовта и му се подчини. Тя се отдаде и се обрече цял живот на многозначителни погледи, тайно изпратени писма и редки, невероятни любовни срещи.
Бузите на Пърси пламнаха, докато вървеше — нищо чудно, че изпитваше специална близост с тези млади влюбени. После сведе глава и насочи вниманието си към нападалите по земята листа, без да обръща внимание на минувачите, докато не излезе на пътя, отново яхна велосипеда и се понесе надолу към селото. Докато караше, се запита как е възможно грамадната военна машина да се върти с грохот, като светът все още е толкова красив, по дърветата има птици, в полето — цветя, когато сърцата на влюбените все още преливат от любов.
За пръв път усети, че й се пишка, още докато бяха сред сивите и изцапани със сажди лондонски сгради. Тя долепи крачета едно до друго, притисна куфара към скута си и се запита за къде пътуват и след колко време ще пристигнат. Чувстваше се лепкава и изморена, вече си беше изяла всички пакетирани сандвичи с мармалад и изобщо не беше гладна, обаче й беше скучно и прекрасно помнеше, че е видяла сутринта мама да пъха в куфара половин килограм шоколадови бисквити, подобряващи храносмилането. Отвори закопчалките и открехна капака: надникна в тъмната кухина, после промуши ръчичка и зарови. Можеше да вдигне капака докрай, разбира се, но беше по-добре да не тревожи Рита с резки движения.
Там беше палтенцето, което мама беше будувала по цели нощи, за да довърши, малко по-наляво имаше консерва с кондензирано мляко, която на Мередит беше строго наредено да подари на домакините си, когато пристигне, зад нея — половин дузина пухкави хавлиени кърпи, които мама настоя Мередит да вземе по време на неловък разговор, който накара момичето да се гърчи смутено.
— Твърде вероятно е да станеш жена, докато си далече от къщи, Мери — каза мама. — Рита ще е до теб, за да ти помага, но трябва да си подготвена.
Рита се беше ухилила, Мередит потрепери ужасено и се запита дали няма някакъв шанс да се окаже рядко биологично изключение. Плъзна пръсти по тетрадката си, за да заглади корицата, и после — хоп! Отдолу напипа хартиения плик с бисквитите. Шоколадът се беше поразтопил, но тя успя да измъкне една бисквитка. Обърна гръб на Рита и загриза.
Зад нея едно от момчетата запя позната песен:
Мередит сведе поглед към собствения си противогаз. Натъпка бисквитката в уста и измете с ръка трохите от капака на кутията. Глупавата чудесия с отвратителната й миризма на гума и ужасното усещане, че я изтръгваш от кожата си, докато я сваляш. Мама ги накара да обещаят, че ще носят противогазите си, докато са далече от къщи, че ще ги носят винаги, и Мередит, Ед и Рита кимнаха неохотно в знак на съгласие. По-късно Мередит чу как мама признава пред съседката госпожа Пол, че по-скоро би умряла от газа, отколкото да се подложи на отвратителното задушаваше под маската, и Мередит реши да се избави от противогаза си при първа възможност.
В момента ги чакаха хора, стояха в задните си дворчета и гледаха как влакът минава с пуфтене. Неочаквано Рита я ощипа по ръката и Мередит изпищя.
— Защо го направи? — попита тя, удари ощипаното място и после яростно го разтри.
— Защото всички онези мили хора навън искаха да гледат шоу — кимна Рита към прозореца. — Хайде, Мери, не ги разочаровай, поразреви се малко.
Накрая градът остана зад тях и навсякъде се ширна зеленина. Влакът тракаше по релсите, от време на време намаляваше на гарите, обаче всички табели бяха свалени и нямаше как да разберат къде се намират. Мередит явно беше поспала, защото всъщност я събуди шумното спиране на влака. Нямаше нищо ново за гледане, отново зеленина, групи дървета на хоризонта, по някоя птица се стрелкаше по синьото небе. За един кратък и въодушевен момент, след като спряха, Мередит си помисли, че може да завеят и да се върнат у дома, защото Германия в крайна сметка е проумяла, че не може да се отнася пренебрежително с Великобритания, войната е приключила и вече не се налага да заминават.