Избраница

- Лорд Фергън?

- Да. Двамата започнахме да се обиждаме и да си погаждаме номера още от първия учебен ден. Той научи слуховете за момчето, което ми помагаше и това бе достатъчно, за да пусне нови слухове. И изведнъж се озовах на разпит пред Висшите магове.

- Какво се случи?

- Отрекох всички слухове, разбира се. Те решиха, че единственият начин да сложат край на клюките е да ни разделят, затова ми наредиха да стоя далеч от момчето. Това, разбира се, беше достатъчно за съучениците ми да решат, че слуховете са верни.

- А с него какво се случи? Той също ли беше невинен или...?

- Той завърши университета и се прибра у дома. Само това мога да ви кажа. - Денил забеляза, че Тайенд го гледа с любопитство и добави: - Не, не ме питайте, няма да ви кажа името му.

Тайенд се облегна разочаровано назад.

- Тогава ми разкажете какво стана по-нататък.

Денил сви рамене.

-Продължих обучението си, като се стараех да не давам повече поводи за слухове. В края на краищата всички забравиха за тях, освен Фергьн - и елийнския двор, разбира се.

Тайенд не се усмихна. Между веждите му се оформи бръчка.

- И какво ще правите сега?

Денил си доля вино.

-Тъй като Гробниците на Белите сълзи са затворени по време ми празненствата, не ми остава нищо друго освен да пия и да си почивам.

- А след това?

- Сигурно ще посетим Гробниците.

- А след това?

-Зависи какво ще намерим. Във всички случаи после се прибираме в Елийн.

- Нямах предвид това. - Тайенд не сваляше очи от Денил. - Щом общуването с ученик, който може и да е бил, а може и да не е бил „момък”, е навредило до такава степен на репутацията ви, то общуването с човек, чиито пристрастия са всеизвестни, сигурно ще нанесе непоправима вреда. Вие самият казахте, че с всички сили се стараете да не давате поводи за клюки. Аз ще продължа да ви помагам както досега във вашето проучване, но ще изпращам по куриер всичко, което успея да открия.

Денил усети как нещо в него се пречупи. Въобще не му беше минало през ума, че Тайенд сам ще му предложи нещо такова. Спомняйки си предишните си размишления за прекъсването на дружеските им отношения, той усети как го жегва вина.

- О, не - отвърна той. - Няма да се отървете толкова лесно от мен.

-Но какво би могло да предизвика повече подозрения, отколкото общуването с...

-... учен от Голямата библиотека - завърши Денил. - Полезен и ценен помощник. И приятел. Ако за нас вече се носят слухове, то това е свършен факт. Ако продължим да общуваме тайно само ще долеем масло в огъня.

Изненадан, Тайенд отвори уста да възрази, но после само поклати глава. Погледна към чашата си и я вдигна за наздравица.

- В такъв случай наздраве за приятелството.

Денил се усмихна и вдигна чашата си, за да се чукне с него.