Избраница
- Автор: Канаван Труди
- Серия: Трилогия „Черният магьосник“ #2
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: MBG BOOKS
- ISBN: 978-954-2989-03-5
- Переводчик: Мирела Стефанова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Избраница». Краткое содержание книги:
Междувременно първата задача на Денил е да се заеме отново с отдавна изоставеното от Върховния повелител Акарин изследване на древното познание за магията. То го повежда на невероятно, и изпълнено с непредвидени опасности, пътешествие към бъдещето - в което го очакват невероятни чудеса и страховити ужаси.
Дориен стоеше на няколко крачки от нея и се усмихваше.
- Ето това е то. Изворът. Оттук Гилдията получава вода.
Сония се приближи и видя, че ручеят извира право от скалите.
-Прекрасно е - каза тя и погледна Дориен. - Сигурно през лятото е много красиво.
-Не чакай да настъпи лятото. - Очите на Дориен сияеха. - Пролетта също е невероятно. Аз идвах тук още когато снегът започваше да се топи.
Сония си представи момчето, което се катери по склона и седи самичко край потока. Това момче е станало ученик в Гилдията, а след това Лечител. „Аз също ще идвам тук” - помисли си тя. Тук можеше да поседи сама и да забрави тъгата. Сигурно точно по тази причина Дориен й беше показал източника.
- За какво си мислиш, малка Сония?
- Искам да ти благодаря.
Той повдигна вежди:
- За какво?
-Заради номера, който изигра на Регин. Затова, че ме изведе на покрива на Университета. - Тя се засмя. - Затова, че ме научи да левитирам.
-А! - Той махна пренебрежително с ръка. - В това няма нищо трудно.
-И затова, че ми върна радостта. Вече бях започнала да си мисля, че в живота ми няма място за радост. - Тя изведнъж се усмихна. - Знам, че трябва да си вървиш, но много ми се иска да беше останал.
Дориен я погледна сериозно.
- Ще ми липсваш, малка Сония. - Той пристъпи към нея и отвори уста, сякаш за да каже нещо, но размисли. Повдигна брадичката и с пръст, наведе се и я целуна по устните.
Сония леко се отдръпна назад. Лицето на Дориен беше съвсем близо. В блестящите му очи тя прочете въпрос. Изведнъж лицето му пламна и сърцето й заби ускорено. Тя усети, че се усмихва широко и колкото й да се опитва, не може да се спре. Дориен тихо се засмя и отново я целуна.
Този път устните му се задържаха върху нейните. Сония почувства колко топли и меки са те. Усети как по гърба й пробягват тръпки, но не от студ. Когато Дориен най-накрая се отдръпна oт нея, тя леко се наведе напред, удължавайки контакта.
Той отстъпи назад и усмивката му изчезна.
- Извинявай, не беше честно от моя страна.
Тя преглътна и произнесе с дрезгав глас:
- Честно ли?
Той погледна в краката си:
- Защото си тръгвам. Защото междувременно можеш да срещнеш някого и да го отблъснеш заради мен.
Сония се засмя с лека горчивина.
- Едва ли.
Дориен се взря изпитателно в очите й. Сония се намръщи Дали пък не си помисли, че тя търси вниманието му, само защото никой друг не би проявил такъв интерес към нея?
Така ли беше? Допреди няколко минути през главата й дори не минаваше мисълта, че той може да е нещо повече от приятел. Ти поклати глава и се усмихна.
- Е, Дориен, този път наистина ме изненада!
Той й се усмихна радостно в отговор...
-Дориен!
Тя разпозна мисления глас на Ротан.
-Да, татко?
-Къде си?
- Отидох да се поразходя.
- Конярят дойде.
- Идвам.
Дориен прехапа устни.
- Боя се, че ни отне повече време да дойдем дотук, отколкото
очаквах.
Обхвана я мрачно предчувствие. Дали не беше закъсняла за изпитите?
- Да вървим.
Двамата прескочиха скалата и забързаха по обратния път. Когато стигнаха до поваленото дърво, Сония прибра кутията си. Скоро след това се озоваха на пътя и ускориха крачка.
От време на време Сония хвърляше коси погледи към Дориен, опитвайки се да се досети за какво си мисли той. Тя забеляза, че той също я поглежда. Накрая очите им се срещнаха. Дориен се усмихна и я хвана за ръката. Когато стигнаха до Гилдията и той неохотно пуска дланта й, тя почувства дълбоко разочарование.
Когато приближиха жилищната сграда на магьосниците, през вратата изскочи Ротан.
- Конят ти те чака, Дориен. - Ротан ги огледа от глава до пети и изненадано вдигна вежди при вида на заснежените им дрехи и обувки. - Мисля, че първо трябва да се изсушите добре.
Тримата тръгнаха към Университета. От Дориен се вдигаше пара. Сония също бързо сушеше дрехите си. Пред входа на Университета стоеше прислужник, който държеше повода на кон.