Черните лилии
- Автор: Бюсси Мишель
- Язык: болгарский
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Черните лилии». Краткое содержание книги:
От прозорците на своя дом в старата мелница една възрастна дама наблюдава живота на селцето, колите на туристите, силуетите. Любимото място на Моне е пълно с гости, разхождащи се из градините, в които той е рисувал своите водни лилии. Но когато туристите си заминат, случайният посетител вижда тъмната страна на това иначе спокойно място.
Историята започва с едно брутално убийство — Жером Морвал, чиято страст към картините на великия художник се конкурира единствено със страстта му към жените, е намерен мъртъв. В джоба му е открита картичка за рожден ден с необичаен надпис: „Съгласен съм мечтите със закон да станат престъпление“.
В окото на бурята се оказват три жени: малко момиче, надарено с дарбата да рисува, изкусителна учителка, която мечтае за любов и крои планове за бягство, и възрастна дама с очи на бухал, която наблюдава и знае всичко. И разбира се, една унищожителна страст, която слага началото на поредица от престъпления.
Кой е убиецът? Какво общо има с трите жени? Слух или реалност са разказите за скрити или откраднати картини на Моне, сред които и прословутите му „Черни лилии“?
В Живерни всеки е енигма и всеки пази своята тайна, а драматичните истории разпръсват илюзиите и съживяват раните от миналото…
В следващите страници описанията на Живерни са колкото се може по-точни. Що се отнася до хотел „Боди“, потока, отклонен от река Епт, мелницата „Шеньовиер“ училището в Живерни, църквата „Сент Радегонд“, гробището, улица „Клод Моне“, улица „Шьомен дю Роа“ — Кралският път, остров „Орти“, и разбира се — къщата на Клод Моне и езерото с лилиите, всички те съществуват. Същото се отнася и за местата в съседство — Музея във Вернон, Музея на изобразителното изкуство в Руан, селцето Кошрел.
Фанет се покатерва на моста и скача зад перачницата.
— Трябва да се внимава да не се хлъзне по стъпалата, защото ще падне във водата… Подай ми картината.
Платното минава от ръка на ръка.
— Виж, това е моето скривалище, под перачницата. Има кухина точно колкото да скрия картината, все едно че съм я създала нарочно…
Фанет оглежда наоколо като същински конспиратор разстилащата се пред погледа й равнина и силуета на мелницата в гаснещото небе.
— Само ти знаеш за него, Пол. Освен мен, само ти.
Пол се усмихва. Обожава тяхното съучастничество. Изведнъж двете деца подскачат. Някой върви след тях, после тича. С един скок Фанет е отново на моста. Приближава се неясна сянка.
За момент си помислих, че е Джеймс…
— Глупак, изплаши ни!
Нептун се отърква в краката й. Немската овчарка се държи като котка.
— Поправям се, Пол! За скривалището ми знаете само двама — Нептун и ти!
60
СЕРЕНАК ХВЪРЛЯ УЧУДЕН ПОГЛЕД към помощника си. Силвио изглежда убит като куче, което е прекосило цялата страна, за да намери господарите си.
— Какво си открил, дявол да го вземе?
Силвио се приближава, дърпа един стол на колелца и се стоварва отгоре. Тика лист хартия под носа на шефа си.
— Погледнете, на гърба на снимките с любовниците на Морвал е обозначен броят пъти!
Серенак навежда поглед и чете.
23-02 Фабиен Гонкалвес — в кабинета на офталмолога. 15-03 Алин Малтера — в клуб „Зед“, „Рю дез Англе “.
21-02 Алисън Мюре — на плажа на остров Серк.
17-03 Непознатата със синята престилка в дома на Морвал.
03-01 Стефани Дюпен — по пътека „Астрагал“ над Жи-верни.
— Хрумна ми изведнъж, докато си редях бележките. Спомняте ли си какво ни каза преди малко Стефани Дюпен за Морвал?
— Каза ни доста неща.
Серенак си хапе езика, а помощникът му размахва лист, където несъмнено вече е записал думите на Стефани.
— Чета ви думите й: „Сигурно съм се разхождала с Морвал два пъти. Може би три пъти. Само си говорехме. Най-дръзкият му жест бе да ми хване ръката. Изчистих ситуацията и никога вече не се видях с него насаме“.
— Добре, а сега, шефе, спомняте ли си какво ви казах онази вечер, когато ви се обадих от болницата? За Алин Малтера, момичето от Бостън…
— Какво?
— За Морвал!
— Че била бременна…
— А преди това?
— Че излизала с Морвал, че била на двайсет и две години и си имала съображения, а той бил с десет години по-възрастен и имал пари.
Силвио Бенавидиш гледа втренчено Серенак.
— Да, вярно, но казах и че е излизала с Морвал петнадесетина пъти.
Серенак гледа написаните редове, които се размазват пред очите.
03-01 Стефани Дюпен — по пътека „Астрагал “ над Жи-верни.
15-03 Алин Малтера — в клуб „Зед“, „Рю дез Англе“.
Помощникът му не му дава възможност да си поеме дъх.
— Нали разбрахте, шефе? Стефани Дюпен нула три, Алин Малтера петнайсет… Това е възможно най-глупавият код. На гърба на снимките е отбелязано колко пъти са се виждали двойките. Частният детектив или папаракът вероятно е избирал най-представителната снимка от всички, с които е разполагал.
Лоренс Серенак гледа помощника си с искрено възхищение.
— Предполагам, че си дошъл при мен, след като си направил справка за другите момичета.
— Точно така — отговаря Бенавидиш. — Току-що разговарях с Фабиен Гонкалвес по телефона. Тя не можа да ми каже колко пъти е излизала с шефа си, но понеже й теглех думите като с ченгел, накрая ми каза, че са се виждали между двадесет и тридесет пъти.
Серенак изсвирва с уста.
— Ами Алисън Мюре?
— Нашата малка англичанка записва всичко в малък бележник и си пази бележниците от предишните години. Държи си ги в едно чекмедже. Така че, докато говорехме по телефона, тя преброи срещите си, защото никога не си била задавала въпроса колко са…
— Резултатът от тези изчисления?
— Джакпот! Излязоха точно двадесет и една срещи!
— Страхотно! Обожавам педантичните хора, които си записват всичко!
Серенак намига съучастнически на помощника си. Силвио не обръща внимание на намека и продължава:
— Значи си имаме работа с частен детектив, който също е изключително педантичен. За да може да изчислява така всички срещи…
— Повече или по-малко… С изключение на Алисън Мюре нищо не доказва, че броят на срещите е точен. Става въпрос за приблизителни величини. Предполагам, че това ще попитат един частен детектив, който разследва изневерите на съпруга… Приблизително колко отклонения има от брачното ложе… Но радостната новина, Силвио, е, че повече няма да си губим времето с този код… А лошата е, че от него не научаваме нищо…