Обвинена в убийство
- Автор: Хименес Марк
- Серия: Скот Фени #2
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: Обсидиан
- ISBN: 978954769-2428
- Переводчик: Боян Дамянов
- Жанр: Роман, новелла
Электронная книга - «Обвинена в убийство». Краткое содержание книги:
— Кога?
— Докато си била в Хюстън.
— Влязъл е с взлом?
— Не.
— Но нали Трей е бил в клуба на тренировки?
— Не, не е бил там. Тръгнал си е по обяд.
— Защо?
— За да се види с Били Джийн. Тя също е била тук. Отпечатъците на Пийт са върху кухненския плот, непосредствено до чекмеджето с ножовете. Но върху ножа са твоите отпечатъци. И аз искам да знам защо.
— Непрекъснато ползвах тези ножове.
Дошло бе време да й каже цялата истина. Той се обърна с лице към нея и я хвана за раменете.
— Ребека, твоите отпечатъци върху ножа не са разположени така, сякаш си рязала нещо, с острието нагоре, а наопаки, сякаш си държала ножа, за да го забиеш в нещо.
— Или в някого.
— Имаш ли спомен да си го ползвала по този начин?
— Не.
— Но отпечатъците ти доказват обратното. Все някога, по някаква причина, си го хванала така.
Тя поклати глава. Скот пусна раменете й.
— Роузи не миеше ли ножовете след всяко ползване?
— Миеше ги, разбира се. Или ги пускаше в миялната машина. Въпросния ден тя беше идвала да чисти.
— А ти ползвала ли си ножа същия ден? Или вечерта?
— Не мисля. Обядвах в Хюстън, после с Трей вечеряхме на ресторант. Бяхме пийнали повечко, после… кокаин… Не, не помня нищо от онази вечер.
Той я гледаше изпитателно.
— Но ако го бях убила, щях да помня.
35
Две вечери по-късно всички обитатели на вилата седяха на сгъваеми столове край дигата и наблюдаваха фойерверките за Четвърти юли. Бу и майка й бяха седнали една до друга в края на редицата.
— Ти си сложна жена — каза Бу.
Ребека се усмихна.
— Това комплимент ли е?
— Просто искам да кажа, че не те разбирам.
— Бу, женският живот е сложен.
— И това ли е нещо, което ще разбера, като порасна?
— Да.
Бу погледа известно време фойерверките, после каза:
— Мамо, ако не влезеш в затвора, ще искаш ли да се върнеш при нас?
— Ти искаш ли да се върна?
— На тази възраст… имаме нужда от майка.
— Вярно е, имаш нужда от майка.
— Не аз, ние имаме нужда.
Луис и Шами се бяха настанили в другия край.
— Реши ли вече?
— Какво да реша?
— Дали мистър Фени ще ти бъде татко.
— Аз имам голям грях, Луис.
— Какво?
— Снощи, като си казвах молитвата, поисках Господ да прати мисис Фени в затвора.
— Защо?
— За да не може мистър Фени да се ожени за нея.
— Понеже се боиш, че ако се оженят, няма да има място за теб ли?
— Аха.
— Не си права, дете. Ти също си дъщеря на мистър Фени. За която и да се ожени, тя ще бъде майка и на двете. Няма как да го вземе без вас. Вие вървите в комплект.
— Мислиш ли?
— Мисля, разбира се!
Небето над главите им избухна в червени и сини пламъци.
— Ей, това беше яко!
— Супер!
Карин и Боби седяха по средата.
— Сам?
— Не става.
— Рон?
— Не.
— Клей?
— Не.
Карин изохка.
— Време ли е? — стресна се Боби.
— Не, малкият ме изрита в ребрата.
— Дай да пипна!
Боби постави длан върху корема й.
Скот се радваше за стария си приятел. Най-после Боби си бе намерил жена, с която да сподели живота си. Двайсет и две години Боби Херин бе завиждал на Скот, а сега Скот завиждаше на Боби.
Скот беше седнал между Луис и Карлос, който подрусваше малката Мария на коленете си и й сочеше фойерверките, докато Консуела плетеше жилетчица за бебето на Карин. Луис се наведе към Скот.
— Мистър Фени, мисля пак да се запиша на училище, за да си взема дипломата за средно. После може да продължа в колеж. Обичам да уча.
— Много умно решение, Луис.
Изведнъж Луис посочи над рамото на Скот.
— Имаме гости.
По дигата се приближаваха трима латиноси: Бенито Естрада и двете му горили. Скот се надигна и тръгна към тях. Луис и Карлос застанаха нащрек. Бенито помаха като дете, което е видяло най-добрия си приятел.
— Buenas noches, Скот!
— Какво те води насам, Бенито?
Бенито посочи към небето.
— Фойерверките. Никога не ги пропускам. Този остров е красив нощем, нали?
— А защо си с бодигардове, ако си тръгнал да гледаш фойерверките?
— Кой, тия ли? Професионално неудобство, като Обама и Сикрет Сървис. — Той погледна към останалите. — Това дъщерите ти ли са?
— Да.
— Хубави дечица. Надявам се един ден и аз да стана баща.
— Може би първо трябва да си смениш професията. Ще ти е трудно да казваш на децата си да не вземат дрога, ако това продаваш.