Обвинена в убийство
- Автор: Хименес Марк
- Серия: Скот Фени #2
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: Обсидиан
- ISBN: 978954769-2428
- Переводчик: Боян Дамянов
- Жанр: Роман, новелла
Электронная книга - «Обвинена в убийство». Краткое содержание книги:
— Още пет години, Скот, и излизам в пенсия.
— Но от картела ще те оставят ли да се оттеглиш?
Лицето му помръкна.
— Това е въпросът!
— Можеш и сега да се махнеш от острова, да започнеш живота си отначало, да използваш уменията си за нещо по-смислено… и законно.
— Никога не бих се махнал оттук. Аз съм роден на този остров, на него ще си умра един ден. — Очите му се зареяха в пространството, после отново се фокусираха. — Скот, може ли да поговорим насаме?
Слязоха надолу по дигата и Бенито каза:
— Скот, призовката беше грешка.
— Защо?
— Защото картелът следи изкъсо всичко, което става тук. Не ги въвличай в тази история. Може да стане лошо.
— Това заплаха ли е?
— Не, приятелски съвет. Както ти казах, аз не обичам насилието. Но те нямат такива скрупули. Убиват жени, деца, кучета… който им се изпречи. Ако ги намесиш, излагаш семейството си на риск.
— Мога да ги изпратя в Далас.
— Никъде не можеш да ги скриеш от „Зета“. Те са тук, в Америка, и могат да те достигнат навсякъде.
— Ти лично ли доставяш дрога на дъщерята на сенатор Армстронг?
— Познаваш ли я?
Скот кимна.
— Знам също и какво се е случило с кокаина на Трей.
— Какво?
— Работниците от строежа на същата улица са го задигнали.
— Сигурен ли си?
— Казали са на Карлос.
Бенито вдигна глава и се загледа във фойерверките високо в небето.
— Той ми беше приятел, а аз се усъмних в него. Дано да не съм станал причина за смъртта му.
Следващият епизод от „Убийство на плажа“ се излъчи в късните новини същата вечер.
„Аз съм Рене Рамирес, на живо от Галвестън. На Ребека Фени й остават може би по-малко от три седмици свобода, делото за убийство започва само след петнайсет дни, но тази вечер тя безгрижно се наслаждаваше на фойерверките от морския бряг.“
— Снимала ни е, без да я видим! — извика Ребека.
Тя, Скот, Боби и Карин бяха в дневната и гледаха телевизия.
Гласът на Рене Рамирес продължаваше да се чува зад кадър:
„А тук се наслаждава на друго. Или, по-точно казано, на друг.“
Кадърът се смени. На екрана се появи тъмен пуст плаж, по който се разхождаха две самотни човешки фигури — гол до кръста мъж и жена с бял бански. Жената се спря и целуна мъжа по устата. После се извъртя, изтича по плажа, свали банския си и нагази във вълните. Мъжът я настигна, двамата се прегърнаха и…
— Божичко! — изстена Ребека.
— Ами сега! — възкликна Боби.
— Това да не сте ти и… — започна Карин, но не довърши. — Майчице!
Рене Рамирес тайно ги бе заснела онази нощ на плажа преди три седмици. Ясно си личеше, че жената е Ребека — червената й коса сияеше на лунната светлина, но за мъжа не можеше да се каже кой е. Записът свърши и камерата отново показа Рене Рамирес.
„Този материал е заснет десет дни след смъртта на Трей, а Ребека се държи като ученичка във ваканция. Иначе не се съмнявам, че е обичала Трей.“
Изведнъж Скот се сети нещо:
— Ребека, ти не беше ли казала, че Рене е правила филм за Трей? Кога беше това?
— Две седмици преди…
— Ти беше ли с него в студиото?
— Не. Този ден бях в Хюстън по магазините. Но интервюто не беше в студио. Тя дойде да го интервюира тук.
— Къде тук?
— У дома.
Скот се облещи.
— Рене Рамирес е била в дома ви?
36
Рене Рамирес отпиваше от коктейла си на терасата на хотела, а зад нея се гонеха белите гребени на вълните. Гледката приличаше на илюстрация от рекламна брошура на местната туристическа камара.
Рене беше убийствено красива пуерториканка с главозамайващо къса пола. Въпреки черната коса и матовата кожа очите й бяха сини като лятното небе. Съблазнителното й тяло бе пристегнато в бяло, дълбоко изрязано потниче. Носеше тюркоазна огърлица и дълги обици, но нямаше брачна халка. Дългите й крака бяха кръстосани под такъв ъгъл, че не оставяха почти нищо на въображението.
Беше понеделник сутрин. Скот й се бе обадил по телефона в редакцията и я бе поканил в открития бар на хотел „Галвез“. Рене бе пристигнала първа и си бе поръчала „Мимоза“. Скот бе тръгнал за срещата, треперещ от яд и готов да й вдигне скандал, че е показала дъщерите му по телевизията. Тя се опита да парира гнева му с женско ласкателство.
— Гледах репортажи от футболния ти период. В колежа си бил страхотен, Скот. А и сега изглеждаш в добра форма.
— А, благодаря ти много! Аз… — Той се усети навреме и се спря. По дяволите, номерът й за малко щеше да мине. — Виж какво, недей повече да показваш дъщерите ми по телевизията.