Обвинена в убийство
- Автор: Хименес Марк
- Серия: Скот Фени #2
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: Обсидиан
- ISBN: 978954769-2428
- Переводчик: Боян Дамянов
- Жанр: Роман, новелла
Электронная книга - «Обвинена в убийство». Краткое содержание книги:
Консуела не харесваше сеньора Фени.
Още когато Скот и Ребека бяха купили онази голяма къща в Хайланд Парк и Консуела стана тяхна прислужница, тя знаеше, че ще й е трудно да се сработи със сеньора Фени. Така и се оказа. По-късно сеньор Фени й бе помогнал да получи зелена карта тъкмо когато имиграционните власти заплашваха да я депортират в Мексико и дори я бяха изпратили в транзитен център, а когато се върна при него, сеньора Фени вече се беше изнесла и живееше с онзи мъж. Последните две години бяха добри за Консуела. Тя беше единствената домашна помощница в Хайланд Парк със здравна застраховка. Беше родила детето си в болница, при истински доктор, а не с мексиканска акушерка в някоя кухня в Южен Далас както повечето си сънароднички. Да, Консуела беше доволна от живота.
И се надяваше сеньора Фени никога да не се върне при тях в Далас.
34
— Смяташ да призовеш всички тези свидетели? — попита окръжният прокурор.
— А ти смяташ ли да откриеш откъде изтича информация при вас?
Прокуратурата и защитата си бяха разменили списъците със свидетели, както се полагаше по закон. Скот посочи празния стол до стената.
— Къде е помощникът ти?
— Пратих го в приемната на следствения арест. Казах си, че ще му бъде от полза да снема отпечатъци от пияници и клошари навръх Четвърти юли. Отиде вкъщи да се преоблече, за да не повърне някой върху кожените му обувки за триста долара.
Този четвъртък, в навечерието на дългия уикенд за националния празник, сградата на съда беше необичайно притихнала. Окръжният прокурор се зачете в списъка на свидетелите на защитата.
— Наистина ли вярваш, че някой от този списък е убил Трей?
— Предполагам, че поне един ще знае кой е убиецът.
— Звучи като ранглиста на Открития шампионат по голф: Пийт Пъкет, Дони Паркър… — Прокурорът вдигна рязко глава и погледна Скот. — Гейб Петрочели? Смяташ да призовеш Гейб? Защо?
— Защото Трей може да е убит от човек на мафията.
— Не бяха ли отрядите „Зета“? Или Пийт Пъкет? Или Гъската? Виж, Скот, Трей може да е залагал при Гейб, но от това не следва…
— Трей е дължал на мафията петнайсет милиона, загубени на хазарт в казината.
Рекс Труит примигна.
— Това със сигурност ли го знаеш?
— Гейб лично ми го каза.
— Разговарял си с него?
— Да, в бара му.
— Никой не иска да говори с нас, а пред теб всичко си казват…
— За тях вие сте властта, докато аз съм някакъв смахнат адвокат, който защитава бившата си жена. Бенито и Гейб искрено се забавляваха с мен.
— Не се и съмнявам. Но не вярвам Гейб да е излъгал, че Трей е дължал пари на мафията.
— Трей бил загубил по уговорка два турнира, за да им се издължи. В Калифорния и Маями. Съзнателно е пропуснал дупки от близко разстояние, които са можели да му донесат сигурна победа.
— Да, гледах ги и двата по телевизията. Направо не повярвах на очите си, когато не уцели дупката. Но ако им се е издължил, защо са го убили?
— Тези две загуби не са покривали целия му дълг. Трябвало е да загуби и турнира в Атланта, но там по чудо улучил от голямо разстояние.
— Да, и това го гледах. Шансът да вкара беше едно на милион.
— Двайсет милиона е според Гейб сумата, която този негов удар е струвал на мафията.
Рекс помълча няколко секунди, после каза:
— Тук днес е затишие. Искаш ли да се повозим?
Качиха се в черния пикап на окръжния прокурор. Рекс запали пура и подкара по Бродуей, като от време на време сочеше през прозореца.
— Тук преди Айк имаше цял квартал с общински жилища.
— Сенатор Армстронг ми каза, че не възнамерявал да строи повторно домове за бедните, искал Галвестън да стане остров за заможни американци.
Прокурорът кимна.
— Както си е било в миналото, преди сто години. — Той посочи огромните къщи във викториански стил, които се издигаха от двете страни на булеварда. — Тук ставаше чудно красиво, когато цъфнеха азалиите.
Повечето от сградите бяха празни и занемарени — приличаха на унили просяци, наклякали покрай бордюра.
— Дигата издържа — каза Рекс, — но водата просто заобиколи и връхлетя острова от другата страна. Всички тези къщи бяха наводнени, градините им с дърветата отпред загинаха от морската вода.
Излязоха на брега, близо до съборената дига, и тръгнаха на изток.
— Ураганът взе шест хиляди жертви. Изгаряхме труповете направо на брега. Това е гледка, която не се забравя лесно.