Лунните градини

Четвърт час преди разсъмване небето бе с цвета на желязо, опръскано с ръждиви петна. Сержант Уискиджак стоеше приклекнал на облата скала над каменистия бряг и се взираше над спокойната, загърната в утринна мъгла повърхност на Лазурното езеро. Далече на юг, на другия бряг на езерото, към небето се издигаше смътното сияние на Даруджистан.

Току-що приключилото нощно прехвърляне на планината беше същински ад — кворлите прехвърчаха объркано между трите настръхнали гръмоносни облака. Цяло чудо беше, че не изгубиха никого. Дъждът вече беше спрял, но въздухът остана студен и влажен.

Чу зад себе си скърцане на ботуши, придружено от цъкащи звуци. Обърна се и се изправи. Идваха Калам и един Черен морант, провираха се между обраслите с мъх скали в подножието на склона. Зад тях се издигаха потънали в сенки секвои — нашарените им с жълти като кръпки петна стволове стояха като брадати стражи по планинския склон. Сержантът вдиша дълбоко хладния утринен въздух.

— Готово — докладва Калам. — Всичко е доставено според заповедта, че и още. Фидлър и Хедж са направо щастливи.

Уискиджак вдигна учудено вежди и се обърна към Черния морант.

— Мислех, че мунициите ви са на привършване.

Лицето на съществото остана скрито в сенките под скосения шлем. Думите, които излязоха изпод него, сякаш бяха родени в някоя пещера — кухи и смътно отекващи.

— Относително, Птицо, която краде4. Вие сте ни добре познати, Мостовако. Тъпчете сянката на врага. Помощта на Морант за вас никога няма да е оскъдна.

Изненадан, Уискиджак присви очи.

Морантът продължи:

— Попитахте ме за съдбата на едного от нашия вид. Воин с една ръка, който се е сражавал редом до вас по улиците на Натилог, преди много години. Все още е жив.

Сержантът вдиша дълбоко сладкия горски въздух.

— Благодаря ви.

— Желаем кръвта, която ще видите по ръцете си, да е на вашия враг, Птицо, която краде.

Той се намръщи, после кимна отривисто и насочи вниманието си към Калам.

— Друго има ли?

Лицето на убиеца стана безизразно.

— Бързия Бен е готов.

— Добре. Събери останалите. Ще ви изложа плана си.

— Твоя план ли, сержант?

— Моя — каза твърдо Уискиджак. — Замисленият от императрицата и нейните тактици се отхвърля, от този момент. Ще го направим, както аз си знам. Действай, ефрейтор.

Калам отдаде чест и тръгна.

Уискиджак слезе от скалата и ботушите му затънаха в мъха.

— Кажи ми, морант, ще може ли един ескадрон от вашите Черни да патрулира из този район след две седмици?