Лазурна
- Автор: Кашор Кристин
- Серия: Седемте кралства #3
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Емас
- ISBN: 9789543572861
- Переводчик: Емилия Ничева-Карастойчева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Лазурна». Краткое содержание книги:
Искам да знам всичко.
Изминали са осем години, откакто младата принцеса Битърблу и земите на Монсий са избавени от неестествения контрол на крал Лек. Сега Битърблу е кралица на Монсий, където вече цари мир.
Но във въздуха все още витае влиянието на баща й, насилник и психопат, умеещ да изменя човешкото съзнание. Съветниците на Битърблу, управлявали вместо нея през тези години, вярват, че единственото решение е да опростят всички извършени престъпления през времето на Лек. Да забравят мрака. Над миналото на Монсий сякаш е паднала мъгла. Едва когато Битърблу започва тайно да се измъква от двореца – любопитна, дегизирана и сама – и тръгва нощем по криволичещите улици на своя град, истината бавно излиза наяве. За да се отърси от тъмната магия на тридесет и пет годишното властване на един луд, кралството й трябва първо да посети миналото.
Каквото и да се крие там.
С „Лазурна” завършва трилогията на Кристин Кашор за Седемте кралства, донесла на авторката световна известност и признание. „Лазурна” е избрана за Книга на годината от „Пъблишърс уикли”, „Къркъс ривю”, Американската библиотечна асоциация и още с излизането си попада в Топ 10 на „Ню Йорк таймс”.
— Така работи паметта — прошепна Битърблу. — Нещата изчезват без разрешение, а после се връщат без разрешение.
А понякога се появяваха откъслечни и изопачени.
Напоследък Битърблу се опитваше да се помири със спомен, твърде болезнен, за да успее да се изправи срещу него. Спомените й за Ашен представляваха серия проблясъци. В повечето присъстваше и Лек, а това означаваше, че дори не е била съвсем с ума си. А времето без Лек прекарваха предимно в борба срещу мисловната мъгла, разпръсквана от него. Лек не открадна Ашен от Битърблу само чрез убийството. Беше я откраднал отдавна. Битърблу не си представяше как би изглеждала Ашен сега, ако бе жива. Несправедливо й се струваше, че понякога я обземат съмнения доколко изобщо е познавала майка си.
Дори покоите на Хелда — семплата малка спалня в зелено и банята в тюркоазено — объркваха Битърблу, защото бяха нейни, докато Ашен бе жива. Сегашната й спалня някога бе на Ашен. Майка й я къпеше в същата тази тюркоазена вана. Заключваше вратата, за да не влезе Лек, и й разказваше какво ли не. За столицата на Рор, където бе живяла в кралския дворец — най-масивната сграда на света с куполи и кули високо в небето над Лиенидско море. За баща си, за братята и сестрите си, за племенниците си. За най-големия си брат Рор, краля. Скъпите й сродници, които Битърблу не бе виждала, ала някой ден щеше да срещне. Битърблу помнеше как пръстените на майка й просветваха във водата.
_Всичко това е истинско_, помисли си тя упорито.
Спомни си грапавина върху една от плочките на ваната, която одраскваше понякога ръката й. Спомни си как я посочи на Ашен. Отиде до ваната и веднага откри острия ръб.
— Ето! — показа го с ожесточен триумф.
Минутите в спалнята на Хелда, припомнили й чувства от друго време, пробудиха у Битърблу любопитство към друга липсваща част от мозайката и съмнение дали тя ще отговори на някои от въпросите й. Поиска, най-сетне, да види покоите на Лек.
Конят от гоблена в дневната, закриващ вратата към стаите на Лек, имаше тъжни зелени очи, вперени в нейните. Гривата му падаше в очите — по-виолетово-синя от тъмносинята му козина — и й напомняше Саф. Хелда й помогна да отметне гоблена.
Проучването на вратата зад него не продължи дълго. Дървесината бе солидна, неподатлива, здраво закрепена в рамката и явно заключена. Имаше ключалка и Битърблу си спомни, че Лек използваше ключ.
— Някой от познатите ни умее ли да отваря ключалки? — попита тя. — Не съм виждала Саф да влиза някъде с взлом, но едва ли се затруднява. Или пък По ще ни намери ключ?
— Кралице — долетя глас иззад тях и Битърблу подскочи. Обърна се и видя Фокс, застанала на прага.
— Не чух вратата да се отваря — изгледа я тя.
— Простете, кралице — Фокс пристъпи в помещението. — Не исках да ви сепна. Имам шперцове, кралице, и се уча да боравя с тях. Видя ми се полезно умение за шпионин. Орник ми предложи — добави леко отбранително тя, забелязала повдигнатите вежди на Хелда.
— Явно сте се сприятелили с красивия млад ковач — отбеляза безизразно Хелда. — Помни обаче, Фокс, че макар да е съюзник на Съвета и да ни помага за короната, той не е шпионин. Няма право да научава информацията ти.
— Разбира се, Хелда — засегна се Фокс.
— Е, носиш ли шперцовете? — попита Битърблу.
Фокс извади от джоба си връв, на която висяха пилички, метални пластинки и кукички, забързани така, че да не подрънкват. Докато издърпваше връвта, Битърблу забеляза издраскани и позахабени места по метала, явно почистван от ръжда.
Фокс се суети няколко минути с ключалката — внимателно, на колене, опряла ухо до вратата. Най-после се чу тежко изщракване.
— Готово — заяви тя, стана, натисна бравата и бутна. Вратата не помръдна, Фокс опита да я дръпне.
— Помня, че се отваряше навътре. И никога не ми е правило впечатление да заяжда — каза Битърблу.
— Тогава нещо я блокира, кралице — Фокс блъсна плоскостта по-силно с рамо. — Сигурна съм, че превъртях ключа.
— А! Вижте! — Хелда посочи място по средата на вратата, където остър връх на пирон се подаваше от дървото. — Навярно е препречена с дъски отвътре, кралице.
— Закована и заключена — въздъхна Битърблу. — Някоя от вас умее ли да се ориентира в лабиринти?
* * *
Докато слизаха по стълбището, отвело преди време Битърблу в лабиринта на Лек, Фокс й обясняваше теорията си за лабиринтите — влезеш ли вътре, избираш една ръка, лявата или дясната, опираш я в стената и следваш завоите до края. Така се стигало до центъра.