Лазурна
- Автор: Кашор Кристин
- Серия: Седемте кралства #3
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Емас
- ISBN: 9789543572861
- Переводчик: Емилия Ничева-Карастойчева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Лазурна». Краткое содержание книги:
Искам да знам всичко.
Изминали са осем години, откакто младата принцеса Битърблу и земите на Монсий са избавени от неестествения контрол на крал Лек. Сега Битърблу е кралица на Монсий, където вече цари мир.
Но във въздуха все още витае влиянието на баща й, насилник и психопат, умеещ да изменя човешкото съзнание. Съветниците на Битърблу, управлявали вместо нея през тези години, вярват, че единственото решение е да опростят всички извършени престъпления през времето на Лек. Да забравят мрака. Над миналото на Монсий сякаш е паднала мъгла. Едва когато Битърблу започва тайно да се измъква от двореца – любопитна, дегизирана и сама – и тръгва нощем по криволичещите улици на своя град, истината бавно излиза наяве. За да се отърси от тъмната магия на тридесет и пет годишното властване на един луд, кралството й трябва първо да посети миналото.
Каквото и да се крие там.
С „Лазурна” завършва трилогията на Кристин Кашор за Седемте кралства, донесла на авторката световна известност и признание. „Лазурна” е избрана за Книга на годината от „Пъблишърс уикли”, „Къркъс ривю”, Американската библиотечна асоциация и още с излизането си попада в Топ 10 на „Ню Йорк таймс”.
Смит не се появи до пладне и Битърблу реши да го потърси.
Казармите на монсийските войници се намираха западно от големия двор и заемаха първото дворцово ниво. Битърблу влезе вътре с бърза крачка.
— Къде е капитан Смит? — попита тя стегнат млад мъж, седнал зад писмена маса пред вратата.
Той се ококори, скочи на крака и я въведе през друга врата в кабинет. Битърблу се озова лице в лице с капитан Смит, който разговаряше с Тиел, приведен над безупречно подредено писалище.
И двамата се изправиха мигом.
— Простете, кралице — заекна смутено Тиел. — Тъкмо си тръгвах.
И той изчезна от стаята, преди Битърблу да успее да осмисли как да приеме появата му тук.
— Не ти се меси, надявам се — изгледа тя Смит. — Вече не ми е съветник. Не си длъжен да изпълняваш нарежданията му.
— Не се месеше, нито ми заповядваше, кралице — капитан Смит се поклони изрядно. — Напротив. Отговаряше на въпросите ми как Ранмуд е прекарвал времето си. Или по-точно се опитваше да ми отговори, кралице. Оказва се, че Ранмуд е бил доста потаен и е разказвал взаимно изключващи се истории за местонахождението си в даден момент.
— Разбирам. А ти защо не ми докладва сутринта? — поинтересува се Битърблу.
— Какво? — капитан Смит погледна часовника върху писалището, а после я стресна, налагайки го с юмрук. — Ужасно съжалявам, кралице. Часовникът ми непрекъснато спира — обясни ядно. — Всъщност няма кой знае какво за докладване, но това не ме оправдава, разбира се. Нямаме напредък в издирването на Ранмуд. Не съм установил и дали е поддържал връзка с някой от хората в списъка ви. Все пак тепърва започваме, кралице. Не губете надежда, утре навярно ще разполагам с информация.
В големия двор Битърблу спря да погледа оформен като птица храст с яркоцветни есенни листа. Стискаше силно в юмрук здравата си ръка.
Седна на студения ръб на фонтана и се опита да си обясни защо е толкова обезсърчена.
_Сигурно всяка кралица се чувства така понякога_, помисли си. _А и съм ранена, Саф не иска да разговаря с мен, през цялото време всеки знае къде съм и коя съм. Принудена съм да седя и да чакам, докато другите проучват нещата и се връщат да ми докладват. Не мръдвам от тук, а всички се впускат в приключения. Не ми харесва._
— Кралице?
Вдигна глава. Пред нея стоеше Гидън. В косата и върху палтото му се топяха снежинки.
— Гидън! Тази сутрин По спомена, че скоро ще се върнеш! Радвам се да те видя!
— Кралице, какво се е случило с ръката ви? — попита сериозно той, прокарвайки пръсти през мократа си коса.
— О… Ранмуд се опита да ме убие.
Той се втренчи изумено в нея.
— Ранмуд, съветникът ти?
— Доста неща се случиха, Гидън — усмихна се тя. — Моят приятел от града открадна короната ми. По изобретява летяща машина. Освободих Тиел и открих, че бродериите на мама представляват кодирано послание.
— Нямаше ме по-малко от три седмици!
— По се разболя.
— Жалко — отбеляза безизразно той.
— Не се дръж идиотски. Беше доста зле.
— О? — Гидън видимо се смути. — Какво имаш предвид, кралице?
— Как така какво имам предвид?
— Искам да кажа… добре ли е сега?
— Малко по-добре.
— Нали не е… не е в опасност, кралице?
— Ще оздравее, Гидън — успокои го тя, облекчена от нотката на загриженост в гласа му. — Ще ти дам списък с имена. Къде ще отидеш първо? Ще те придружа.
Гидън беше гладен. Битърблу зъзнеше от студения въздух и влагата на фонтана, а искаше да чуе за тунела на Пайпър и за Естил. Затова той я покани да хапнат заедно. Тя прие и Гидън я поведе през източния вестибюл и през оживен коридор.
— Къде отиваме? — попита тя.
— В кухнята. Не знаеш ли къде е, кралице? Точно до югоизточните градини.
— За пореден път ти ме водиш из собствения ми дворец — констатира сухо Битърблу.
— В кухнята Съветът има доверени лица, кралице. Надявам се и По да дойде. Изглеждаш премръзнала? Прав ли съм?
Тя видя какво е забелязал — приближаваше се мъж, понесъл пъстроцветна купчина одеяла.
— О, да! Да го заловим, Гидън!
След миг Гидън й помогна да преметне одеялото в мъхестозелено и златисто над ранената си ръка и сабята.
— Красиво е. Цветът ми напомня за дома — въздъхна той.
— Кралице, позволете ми — намеси се жена, която виждаше за пръв път — дребничка, по-ниска дори от Битърблу, стара, сбръчкана. Пъхна се между нея и Гидън и улови двата края на одеялото, които Битърблу стискаше отпред с отмалялата си дясна ръка. Извади обикновена тенекиена брошка и ги закопча здраво.