Скици от Боз (разкази). Коледна песен. Повест за два града (Избрани творби в пет тома. Том 5)
- Автор: Диккенс Чарльз
- Серия: Избрани творби в пет тома #5
- Язык: болгарский
- Переводчик: Пепа Дочева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Скици от Боз (разкази). Коледна песен. Повест за два града (Избрани творби в пет тома. Том 5)». Краткое содержание книги:
Махнаха покривката, сервираха десерта и напълниха чашите. Клатушкането на парахода се засили; няколко от гостите започнаха да усещат световъртеж и придобиха вид на току-що станали от сън. Младият джентълмен с очилата, който от известно време беше в променливо състояние — в един миг ведър, в следващия мрачен, като въртящия се фар на брега, — внезапно изяви желание да вдигне тост. След няколко неуспешни опита да запази вертикално положение, той успя да се хване с лявата си ръка за масата и изрече следното:
— Дами и господа! Сред нас се намира един джентълмен — бих казал, непознат (тук сякаш ораторът беше нападнат от мъчителна мисъл; той млъкна и придоби странен израз), — чиито способности, чиито пътешествия, чието дружелюбие…
— Извинете, Едкинс — внезапно го прекъсна мистър Пърси Ноукс, — Харди, какво ви е?
— Нищо — отвърна „смешният джентълмен“, комуто едва бяха останали сили за тези две срички.
— Искате ли чаша бренди?
— Не! — отговори Харди с тон, пълен с възмущение, и вид, ведър като Темпъл Бар в шотландска мъгла. — Защо трябва да искам бренди?
— Извинете, Едкинс — каза вежливият Пърси. — Стори ми се, че на нашия приятел не му е добре. Моля, продължавайте…
Тишина.
— Моля, продължавайте.
— Мистър Едкинс го няма — извика някой.
— Извинете, сър — каза стюардът, като изтича към мистър Пърси Ноукс, — извинете, сър, но джентълменът, който току-що излезе на палубата — този със зелените очила, — струва ми се, е много зле, а младият джентълмен, който свиреше на цигулката, каза, че ако не му дам малко бренди, нямало да отговаря за последствията. Вика, че имал жена и две деца и не знаел какво ще стане с тях, ако хвърли топа, и май е готов да я свърши тая работа всеки момент. Онзи с флажолета, и той беше доста зле, ама се пооправи, само дето е вир-вода от пот.
Вече всички преструвки бяха безпредметни — гостите се довлякоха до палубата; мъжете все гледаха нагоре към облаците, а жените, загърнати коя с каквото намери, се бяха проснали по и под столовете в най-окаяно състояние. Никоя весела компания не е преживявала такъв вятър, дъжд, премятане и подхвърляне. По адрес на мистър Флийтуд младши се чуха няколко протестни вопъла, но те си останаха безпоследствени, понеже родителското тяло не беше на себе си. Това забавно дете пищя с всички сили, докато остана без глас, след което го смени малката мис Уейкфийлд и продължи до края на пътуването.
Няколко часа по-късно мистър Харди беше забелязан в поза, която накара приятелите му да предположат, че се е заел да съзерцава най-внимателно водните дълбини; само го съжалиха, задето любовта му към красотите на природата го заставя да стои толкова дълго в положение, опасно при всички случаи, но особено за човек като него, който е предразположен към високо кръвно.
Успяха да стигнат до митницата чак в два часа сутринта в четвъртък, унили и изнемощели. Семейство Тонтън се чувствуваха прекалено зле, за да дразнят семейство Бригс, а последните бяха прекалено изтощени, за да се заяждат с Тонтън. Единият от калъфите с китарата беше изчезнал някъде по пътя с файтона и мисис Бригс не се поколеба да заяви, че Тонтън са подкупили някого от носачите, за да го изхвърли. Мистър Алегзандър Бригс е вече против тайното гласуване и каза, че от личен опит се е убедил в неговата несъстоятелност, а когато запитваха мистър Самюъл Бригс за неговото становище по въпроса, той отговаряше, че няма мнение нито по този, нито по който и да е друг въпрос.
Мистър Едкинс — младият джентълмен със зелените очила — продължава да произнася речи при всеки появил се случай и те са все така недостижими по дължина и красноречие. И ако вече не е станал съдия, по всяка вероятност работи като адвокат в Новия централен криминален съд.
Капитан Хелвс продължи да ухажва мис Джулия Бригс, за която може би щеше и да се ожени, ако за нещастие не се наложи мистър Самюъл да го арестува служебно по нареждане на господата Скрогинс и Пейн, тъй като безстрашният капитан беше благоволил да събере дълговете на фирмата им, но с характерната за военните умове разсеяност бе пропуснал да води сметка за сумите с онази досадна прецизност, която случаят е изисквал.