Кралицата на Юга
- Автор: Перес-Реверте Артуро
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: Еднорог
- ISBN: 9789543651795
- Переводчик: Боряна Дукова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Кралицата на Юга». Краткое содержание книги:
— Трябва да е тук — каза Пати.
Дявол да го вземе, рече си Тереса, щом си даде сметка. Излиза, че и гласът на Полковник О’Фарел можел да трепери.
— Истината е — каза Нино Хуарес, — че се оказаха куражлийки.
Нищо в предишния полицейски шеф от СБОП — служба за борба с организираната престъпност на Коста дел Сол, — не издаваше, че е бил ченге. Беше дребен, дори крехък, с руса брадичка. Беше облечен в сив костюм, без съмнение много скъп, копринена вратовръзка и кърпичка в тон, подаваща се от малкото джобче на сакото. На лявата му китка под маншета на ризата на розови и бели райета с впечатляващи дизайнерски ръкавели, проблясваше часовник „Патек Филип“. Изглеждаше като излязъл от страниците на списание за мъжка мода, макар всъщност да идваше от кабинета си, намиращ се на Гран Виа в Мадрид. Сатурнино Г. Хуарес, гласеше визитната картичка, която носех в портфейла си. Директор по вътрешната сигурност. А в ъгъла — емблемата на верига магазини за модни стоки, от тези, които въртят стотици милиони песети годишно. Нещата от живота, помислих си аз. След скандала преди години, който му коства кариерата, когато беше познат като Нино Хуарес или комисар Хуарес, сега стоеше пред мен: възстановил се, безупречен, триумфиращ. С това „Г“ с точка, вметнато в името му, придаващо му отсянка на респект, с този вид, като че ли парите му извираха и през ушите, с подновена влиятелност и с власт, по-голяма отвсякога. Никога няма да срещнеш подобен тип на опашката за безработни. Знаеше много неща за хората, понякога повече, отколкото те знаеха за самите себе си. Статиите, появили се във вестниците, докладът от Службата за вътрешно разследване, резолюцията на Генералната дирекция на полицията, отстранила го от служба, петте месеца в затвора Алкала-Меко, бяха стара история. Какъв късмет е да можеш да разчиташ на приятели, заключих аз. Стари авери, които ти връщат услуги, или пари и добри познанства, с които да си ги осигуриш. Няма по-добро средство срещу безработицата от това да си водиш списък на тайните от миналото, които всеки крие. Още повече, ако сам си им помогнал да ги скрият.
— Откъде да започнем? — попита той и си бодна парче шунка.
— От началото.
— Тогава ще останем да замезваме дълго след основното.
Намирахме се в ресторант „Лусио“, в Кава Баха. И в интерес на истината, освен поканата за обяд — яйца с картофи, филе, „Виня Педроса“ от 96 година, аз плащах сметката, — в известна степен бях купил и присъствието му тук. Направих го по свой начин, прибягвайки до стари тактики. След втория му отказ да говори за Тереса Мендоса, преди да нареди на секретарката си да не го свързва повече с мен, поставих въпроса ребром. С вас или без вас, казах аз, историята ще продължи напред. Така че може да избирате — или да се появите в нея във всички възможни положения, включително със снимката си от първото причастие, или да останете извън нея, като бършете потта от челото си с голямо облекчение. И какво още, попита той. Нито сентимо, отвърнах аз. Но с голямо удоволствие бих платил един обяд и всичко, свързано с него. Вие печелите приятел, или почти приятел, а аз ще съм ви длъжник. Никога не се знае. Сега кажете как ви се струва предложението ми. Оказа се достатъчно схватлив. Така че договорихме условията: нищо компрометиращо, излязло от устата му, малко дати и детайли, свързани с него. И ето ни сега тук. Винаги е лесно да се разбереш с един мошеник. Трудно е с другите, но те са по-малко.
— Това за половината тон е истина — потвърди Хуарес. — Доброкачествен прах с много малко примеси. Докаран от руската мафия, която тогава започваше да се установява по Коста дел Сол и да прави първите си контакти с наркотрафикантите от Южна Америка. Това беше първата значима сделка, провалът й блокира колумбийската връзка с Русия за дълго време… Всички смятаха, че половината тон е загубен, латиноамериканците се надсмиваха над руснаците, че са пратили на оня свят гаджето на О’Фарел и двамата му съдружници, без първо да ги накарат да проговорят… Разправят, че Пабло Ескобар, щом узнал подробностите, казал: „Не правя повече бизнес с любители“. И изведнъж Мексиканката и другата извадиха половината тон като гръм от ясно небе.