Голямата игра

— Не, но така попитахте — вече съвсем искрено се усмихна Мансуров, — сякаш аз се занимавам с това. Знам, че вие, Самед Асланович, от дете обичате да се возите из Московското метро, да оглеждате хубавите жени. И метрото е най-хубавото, и момичетата там са най-хубавите. Но нашето метро си е нашето метро, не е ли така? И нашите хора са ни по-скъпи, понеже са си наши. И все още не е забранено за лица от славянска националност да влизат в подземните ни дворци…

— Как смятате, ще има ли някакъв ответен взрив в Москва? — попита Самед.

— Бих ви посъветвал по-малко да се возите в обществения транспорт, уважаеми Самед Асланович — рече Мансуров, като склони главата си на рамото. — Това е съветът ми към вас. Но въпреки вашето мнение за мен, това не е предупреждение. Аз не се занимавам с взривове, както и с отвличане на хора, сам казахте, че сте се убедили наскоро в това…

Той внимателно местеше погледа си от Самед на Алекпер, които по нещо си приличаха, макар роднинската им връзка да беше доста далечна.

— Става дума за следното — каза Алекпер. — За вашите тесни връзки с чеченците…

— За осъдителни ли ги смятате? — учуди се Мансуров. — Откъде-накъде тесните връзки с братя по вяра са по-лоши от също такива връзки с друговерци?

Нито Алекпер, нито Самед успяха да отговорят. Вратата се отвори безшумно и в стаята влезе усмихната девойка със сребърен поднос, на който се издигаше сервиз за кафе.

Мансуров видимо се оживи, докато я оглеждаше. Постара се дори да надзърне в очите й, когато му подаваше божественото питие.

— А вие, уважаеми Самед Асланович, за дълго ли сте при нас? — попита той, гледайки със съжаление вратата, зад която се скри красавицата.

— Толкова, колкото вие останахте в Москва — отвърна Самед, като бавно отместваше зърната на броеницата.

— С ваша помощ… — Мансуров пак склони глава към рамото си. — Но все пак не ми отговорихте на въпроса.

— Знаете ли… — Броеницата в ръцете на Самед замря, което свидетелстваше за вътрешното му напрежение. — Знаете ли, драги Рахим, постоянно забравяме един от най-важните аспекти на проблема. Да, чеченците са наши едноверци, руснаците проляха много чеченска кръв, всичко това е вярно, но ние не можем да способстваме за създаване прецедент на територията на бившата империя. Съществува Карабах, провъзгласил независимостта си, както и Чечня. Който живее в стъклен дом, не трябва да хвърля камъни по съседите, казват англичаните.

— Мъдра мисъл — съгласи се Мансуров. — И аз щях да се съглася с нея, ако не съществуваха други възможности за връщането на Карабах.

— За какви възможности говорите, уважаеми? — попита Алекпер.

— Просто ще го купим от арменците — отвърна Мансуров. — Когато забогатеем достатъчно от нефта. Колкото повече забогатяваме, толкова по-бедни ще стават арменците, които Аллах е лишил от всичко на този свят. Но те не чуха предупреждението му дори тогава, когато им стовари земетресението.