Голямата игра

— Кой сте вие? — попита тя сподавено. — И как научихте телефонния ми номер?

— Телефонът е въпрос на техника. И вашият любовник няма никакво отношение към това. Възможно е към това да има отношение вашият мъж, който спи и сънува себе си в обятията на друга жена, ако не греша…

— Тя ли ви изпрати? — прекъсна ме Фирюза. — Делара, нали?

Не можах да скрия учудването си.

— Делара? Имате предвид госпожа Амирова ли?

— А кой друг! Тази дърта вещица, която дори годините не докосват, е способна на всичко. Не й стига нещастният Алекпер…

— Струва ми се, че трябва спешно да се срещнем — казах аз.

— А как мога да знам, че казвате истината?

— Един момент… — казах. — Сега…

Върнах касетата назад. Някъде тук трябва отчетливо да се чуват всички онези нежности, които тя говори на възлюбения си. Допрях микрофона на телефона до високоговорителя на телевизора и усилих звука.

— Чувате ли добре? — попитах след няколко секунди.

— Добре, разбрах всичко — каза тя. — Колко струва касетата ви?

— Боя се, че няма да е по джоба ви.

— А вие не се бойте. Да не мислите, че сте първият, който ме шантажира? Вече откупих снимките. Но там поне не останаха негативи. Мога ли да съм сигурна, че нямате копие?

— Можете.

— Искам да ви предупредя — каза тя. — Не си играйте с мен. Моят мъж веднага ще се разведе, трябва му само повод, но и ще се разправи с тези, които опорочават името му. Затова, ако все пак има копия, за вас е по-добре веднага да ги унищожите… Сега ще дойда при вас. Къде се намирате?

— Хотел „Интурист“. Ще ви чакам във фоайето.

— Ще бъда там след двадесет минути.

С издръжливостта е наред. Не изпадна в паника. Сигурно не й е за първи път. Каза нещо за снимки. Изглежда, са били хлапаците, с които Витя се е срещнал на тавана на белгийското посолство.

— Сигурен ли сте, че не ви подслушват? — попитах за всеки случай.

— Имам цифров апарат със секретен код — гордо съобщи тя.

Ох, тази провинциална вяра в божествената неподкупност на съвременната техника. Ах, ах… Алекпер също вярваше.

Видях я веднага във фоайето — изглеждаше не по-зле, отколкото на филма. Лицето леко зачервено от студа, косата скрита под пухкава кожена шапчица. Много бързаше, но това беше само в моя полза…

Тя веднага се устреми към мен, без да обръща внимание на околните, които възхитено я оглеждаха. Възможно е да ме е открила по равнодушното ми изражение.

Нямаше търпение да се добере до лентата. Влезе като вихър в стаята ми и без да обръща внимание на моята особа, веднага се устреми към телевизора.

— Къде е дистанционното управление?

Не й го дадох. Сам включих видеото и телевизора. Тя започна да гледа себе си и номерата, които прави в леглото, без ни най-малко да изгаря от срам пред чуждия човек. Гледаше, без да откъсва очи.