![Оцеляват само силните [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/7/4/9/ocelyavat-samo-silnite-bg-download.jpg)
Оцеляват само силните [bg]
- Автор: Келерман Джонатан
- Серия: Алекс Делауер #12
- Год: 1999
- Язык: болгарский
- Год: Ера
- Переводчик: Весела Еленкова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Оцеляват само силните [bg]». Краткое содержание книги:
— Нещата, които чета напоследък, убиват апетита ми, но компанията ми се струва интересна.
33.
Сали Бранч набоде мида от гнездото спагети и се вторачи в нея с клиничен интерес.
Тя беше трийсет и една годишна, но имаше момичешки, нетърпелив, носов глас, гъсти, къдрави, кестеняви коси, едро, обикновено лице, осеяно с лунички, кафяви очи и поразителна фигура, подчертана от тясна черна рокля. На стола й беше преметната бяла лабораторна престилка.
— Малкълм не беше общителен, но стана още по-затворен, откакто се запозна с нея.
— Кога говорихте за последен път с него? — попита Майло.
— Няколко дни преди смъртта му обядвахме в кафенето на „Плазмо Дерма“. — Тя се изчерви. — Видях го и седнах до него. Изглеждаше угрижен, но не и потиснат.
— За какво беше угрижен?
— Предполагам, че заради работата си.
— Имаше ли сериозни проблеми там?
Сали се усмихна.
— Напротив. Справяше се блестящо. Но всеки ден възниква нещо ново — специфични експерименти.
Майло също се усмихна.
— Човек трябва да е учен, за да разбере, така ли?
— Е, не знам.
Тя изяде мидата.
— Никога ли не ви е казвал, че нещо го безпокои? — попитах аз.
— Не, но аз го виждах.
— Раздялата ви приятелска ли беше?
Сали преглътна и се усмихна насила.
— Има ли приятелска раздяла? Той престана да ми се обажда. Поисках да знам защо, но Малкълм не пожела да ми каже. После го видях с нея. Но преживях това. Може би предполагах, че Малкълм ще се вразуми. Говоря като ревнива жена, но трябва да разбере, че самоубийството би било абсолютно нелогичен избор за него. Животът му беше чудесен и той не загуби интерес към работата си. Освен това се харесваше. Малкълм беше човек, който наистина обичаше себе си.
— Високо самочувствие? — попита Майло.
— Не беше неприятно, но той беше гениален и го знаеше. Шегуваше се, че може да спечели Нобелова награда. Но аз знаех, че не го казва съвсем на шега.
— С какви изследвания се занимаваше? — попитах аз.
— Пропускливост на клетката — движението на все по-сложни йони и химични съединения през клетъчните стени, без да се нарушава структурата. Работата беше още на теоретично ниво. Правеше експерименти с мишки. Но практическият потенциал беше огромен.
— Вкарване на лекарства в клетката, без да се предизвикат увреждания — отбелязах аз.
— Точно така. Лекарствата по същество са фактори, които възстановяват клетката. Малкълм изучаваше лекарствата, които стимулират растежа на тъканите при пациенти, пострадали от изгаряне. Описваше го като игра с детски влакчета на клетъчно ниво.
— Възстановяване на клетката. Все едно да закърпиш дефектните хромозоми.
— Да! Предложих му да се занимава с това, но Малкълм каза, че ще се придържа към лекарствата. Било възможно вродените дефекти да не се поправят.
— Защо?
Сали погледна в чинията си.
— Малкълм беше малко… труден за разбиране. Детерминист.13 Смяташе, че някои неща не трябва да се пипат.
— Да лекува изгаряния, да, но не и да отстранява генетични проблеми.
— Нещо такова. Не искам да останете с убеждението, че Малкълм беше коравосърдечен. Не, той беше добър. Но гениалните хора са особени.
— В какъв смисъл? — попита Майло.
— Ами, сноби са.
Майло отчупи парче от хлебчето с чесън и го изяде.
— Щом не се е самоубил, тогава какво мислите, че се е случило, доктор Бранч?
— Бил е убит. Детектив Конър каза, че има рана на главата си от удар, но това не означава ли също така, че някой може да се е промъкнал зад гърба му и да го е блъснал върху масата и после да му е инжектирал калиев хлорид?
— Подозирате ли някого?
— Разбира се. Зина. Единственото, което не мога да си обясня, е защо.
— Едра жена ли е Зина? — попита Майло.
— Не, напротив. Дребна е. Същинска скарида. Но ако ви се появи в гръб, би могла да компенсира за това.
Сали нави няколко спагети на вилицата си.
13
Детерминизъм — философско учение за всеобщата обективна обусловеност и причинна зависимост на всички явления в природата и обществото. — Б.пр.