Оцеляват само силните [bg]
- Автор: Келерман Джонатан
- Серия: Алекс Делауер #12
- Год: 1999
- Язык: болгарский
- Год: Ера
- Переводчик: Весела Еленкова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Оцеляват само силните [bg]». Краткое содержание книги:
Когато Даниел му обясни накратко какво е положението, Хайнц-Дитрих въздъхна и каза, че ще разпита сериозно по въпроса.
Ури Дрори от израелското посолство в Берлин извърши проверка и потвърди всичко, казано от Халцел. Даниел му се обади, не защото не вярваше на германеца, а защото понякога онова, което научаваш, зависи от това кой си.
Дрори докладва, че има бавно нарастване на расистките инциденти и повтори дума по дума оплакванията на Хайнц-Дитрих за идиотите, никнещи като гъби след дъжд.
„Това никога няма да свърши, Дани. Колкото повече демокрация има, толкова повече ще стават гаднярите, но каква е алтернативата?“
Същата история разказаха и Бернар Ламон от Париж, Ян Ван Хелдер от Амстердам, Карлос Веласкес от Испания и всички други, с които Даниел се свърза.
Нямаше убийства на хора със забавено умствено развитие, нито DVLL.
Това не изненада Даниел. Тези престъпления изглеждаха характерни само за Америка. Макар че не можеше да си обясни защо.
Америка е прекрасна страна. Огромна, свободна и наивна. Хора с големи сърца, които винаги дават основание за съмнение.
Дори след бомбения атентат в Търговския център в Щатите не възникнаха антимюсюлмански настроения. Израелското посолство в Ню Йорк се грижеше за тези неща.
Свободна страна.
Но каква беше цената?
Миналата нощ, преди почивката за кафе, Даниел чу полицейски сирени наблизо. Погледна през задния прозорец и видя хеликоптер, който кръжеше ниско и осветяваше дворовете като гигантска богомолка, търсеща плячка.
Полицейският му скенер го информира, че издирват заподозрян във въоръжен обир. Имало хайка на Бевърли Драйв и Пико.
На километър и половина по-нататък, близо до дома на Зев Кармели.
Недалеч от къщата на Монти Мар, където Лора бе израснала. Родителите й бяха продали къщата и купили две по-малки.
Преди Даниел да замине за Щатите, тъстът му го бе предупредил: внимавай, нещата се промениха.
„Пълен срив, Дани — каза Джийн. — Ходенето на училище може да бъде опасно за здравето на детето.“
Това беше причината Джийн да продаде голямата си къща в Лафайет Парк и да отиде в Аризона. Нямаше сериозно основание да се премести там, освен че беше топло, а той не се притесняваше от меланома, както се изрази.
Джийн изглеждаше състарен. След като Лора почина, косите и мустаците му станаха снежнобели, а кожата му увисна.
Преждевременна смърт. Горката жена беше само шейсетгодишна, когато масивният сърдечен удар я повали на пода на кухнята. Джийн я намери. И това беше още една от причините да продаде къщата.
Високо кръвно налягане. Един лекар, приятел на Даниел, му каза, че чернокожите страдат повече от това заболяване. Някои твърдяха, че се дължи на начина им на хранене, други — на генетичните им особености. Приятелят му обаче мислеше, че тези мнения са расистки.
Даниел го разбираше. Безброй пъти арабите го бяха наричали мръсен евреин, а най-различни други хора — негър — заради цвета на кожата.
В такива случаи той не реагираше видимо, но пулсът започваше да блъска в ушите му… Запита се дали Джийн лекува диабета си. Но курабийките на плота, които видя, когато отиде да вземе досието на Ортис и обувките на момчето, говореха друго.
Приятелят му бе проявил отзивчивост и Даниел се надяваше, че услугата се е отразила добре и на Джийн.
Горкият. Нямаше нищо друго, освен времето. Беше се обадил три пъти, след като върна нещата, предлагайки да помогне с нещо на Даниел.
Но Даниел не можеше да иска повече услуги от Джийн. Човекът беше болен и нямаше причина да го въвлича по-надълбоко.
Само ако Стърджис окажеше съдействие.
Бе обещал да го стори, но беше трудно да се каже.
На Стърджис не можеше да се има доверие.
Даниел излезе от душа, точно когато водата се затопли, избърса се и се зачуди защо студената вода не му беше неприятна.
Америка.
Демокрацията беше възникнала в Гърция, но истинската й родина беше Америка. Нямаше по-състрадателна страна от Съединените щати. И сега американците плащаха за това, като стреляха по улиците, нарушаваха законите и ценностната система, и пускаха под гаранция убийци на деца.
Същото беше и в Израел. Макар да имаше славата на непреклонен борец, страната представляваше едно голямо, мекушаво сърце, населено с едва оцелели хора и защитници на потиснатите, които нямаха желание да наказват.