Тъмен завет [bg]

Роман влезе в паркинга на една запустяла крайпътна закусвалня и изгаси двигателя, но никой от трима ни не понечи да излезе.

— Вие сте делегат на щата Вирджиния, нали така?

Затворих очи. Естествено. Естествено, че ще говори по радио „Истина“.

— Точно така. Първоначално имах намерение да подам оставка, но единственият начин, по който смятам, че мога да се противопоставя на злото, инжектирано от Сузуме в крехкия ни свят, е да остана и да се боря за Америка.

— Ама, сериозно, кой е този задник?

Открехнах единия си клепач. Приянка като че ли се канеше да скочи вътре в радиото и да удуши някого. Роман беше замръзнал на място, все още вкопчил ръце във волана. Оранжевото сияние от светещата табела на закусвалнята се процеждаше през стъклата на колата.

— Баща ми — отговорих сухо. — Не си ли личи по любовта и топлината в гласа му?

— С майка ѝ Акария я помолихме да се прибере у дома, за да опитаме да я рехабилитираме. Но тя отказа и оттогава прави всичко възможно да наранява както нас, така и мнозина други. Тогава, разбира се, временният президент Круз се намеси и направи изключение за нея. Не можах да повярвам на очите си, като я видях да говори от името на правителството. Ако това не е достатъчно основание народът да гласува за Джоузеф Мур, не знам какво да кажа.

Приянка ме погледна.

— Ще ми трябват сатър и домашният ти адрес.

Дори Джим Джонсън се заинтригува от изказването му.

— Да приемем ли, че изразявате официалната си подкрепа за Джоузеф Мур, делегат Кимура? Не говорим ли за същия човек, който, изтъквайки неефективните мерки на Круз, спонсорира с лични средства издирването на дъщеря ви, за да бъде подведена под отговорност?

— Да — потвърди той. — Всъщност бих искал да кажа на господин Мур…

Роман изключи радиото. Аз нямах сили да помръдна. В главата ми не беше останала нито една мисъл, а само чувството, че в гърдите ми се надува балон, и, ако сторя каквото и да било, ще се пръсне.

Въпреки това угрижените погледи на спътниците ми се оказаха по-страшни.

— Ще ида до тоалетната — измърморих, отваряйки вратата.

Въздухът бе напоен с мириса на трева и гниещите боклуци, преливащи от боклукчийските кофи. Тръгнах към дамската тоалетна, но след миг се върнах обратно. Тялото ми като че ли знаеше какво иска умът ми още преди да го е поискал наяве. Отворих багажника, извадих малката аптечка и я взех със себе си.

Лампата със сензор за движение се включи, изпълвайки мръсната тоалетна с ослепителна светлина. Застанах пред счупеното огледало и не можах да позная момичето, което видях през мрежата от пукнатини и графити.