Перфектният удар [bg]

— Коя всъщност си ти? — попита я той.

Гуен погледна Рийл, но не отговори. Рийл се обърна към нея. Стори му се, че се усмихва, но светлината беше твърде слаба, за да бъде сигурен.

— Моя стара приятелка — каза тя. — От много отдавна. Всъщност роднина.

— Мислех, че нямаш роднини. Майка ти е покойница, а баща ти излежава доживотна присъда.

— Гуен е единственият истински приемен родител, който съм имала.

— Докато не те отнеха от мен… — обади се Гуен.

— Защо са ти я отнели, като си била добра майка?

— В системата за приемни родители няма логика — отговори вместо нея Рийл. — Чиновниците решават.

— Ясно. Но това не обяснява присъствието й тук.

— Преди четири години купих това място — каза Рийл. — Под чуждо име, разбира се. И доведох Гуен да се грижи за него.

— Притежаваш мотела?

— Трябваше да вложа в нещо парите си. Не за някаква печалба, а за да имам сигурно място в случай, че искам да избягам.

— В буквалния смисъл ли? — изгледа я Роби.

Тя се загледа в снимките на масата зад гърба му.

— Няма ли да ме попиташ за тях?

— Вече те попитах, но не получих отговор. Освен твоите недоказани твърдения, че са предатели.

— Появих се тук без оръжие. Какво ти говори това?

— Че искаш да се разберем, затова започвай. Най-напред ми разкажи повече за Апокалипсиса.

— Това е много дълга история.

— Календарът ми е свободен чак до края на годината.

— Няма ли да свалиш оръжието?

— Засега не.

— Можеш да ми сложиш белезници, ако това ще те направи по-спокоен — протегна ръце тя.

— Искам отговори на моите въпроси. Обясни ми защо уби Дъг Джейкъбс, когато трябваше да вкараш един куршум между очите на човек, заклел се да унищожи страната ни. Обясни ми защо трябваше да умре Джим Гелдър. И накрая ми кажи защо уби един бивш анализатор, превърнал се в побъркан бунтар. Очаквам с интерес твоите отговори, които биха могли да ти спасят живота. Повтарям: биха могли.

— Вече ти казах, че не съм убила Рой Уест. По-скоро той се опита да ме убие, а аз просто се защитих. Загина от шрапнелите при взрива.

— А защо изобщо отиде там?

— Той знаеше нещо, което ми трябваше.

— Вече ми каза това в Арканзас. Но какво е то? По онова време ти вече беше прочела „бялата му книга“, нали?

— Имах нужда от потвърждение.

— На какво?

— На имената на хората, които бяха запознати с този доклад. — Рийл го погледна очаквателно. — От изражението ти личи, че вече си отгатнал това.

— Убила си тези хора заради глупавите си подозрения, че са били част от някаква пародия на мозъчен тръст?

— Не беше мозъчен тръст. А още по-малко пародия. Поне за определени хора. Разпространението на документа е било доста ограничено, но той все пак е бил прочетен от хора на ключови позиции. Хора, които имат възможност да го превърнат в реалност, Роби. А ако това се случи… — Тя млъкна и поклати глава.