Да разбиеш мълчанието [bg]

— Тя замина, за да прекара няколко дни на тишина и спокойствие. Накарах я да обещае, че няма да влиза в социалните медии, но вероятно не е изпълнила обещанието си, ако се съди по развитието на събитията. Това са само предположения, защото през последния ден не разговарях с нея. Имах няколко срещи, а знаех и че тя ще вечеря с приятели. Очаквах да се обади, когато се прибере във вилата. Обикновено влизахме във видеочат вечер, преди да си легнем. Но когато тя не се обади, не се притесних особено. Предположих, че сее забавлявала добре и се е прибрала късно — маската се пропука и Пола видя за миг искрената ѝ мъка.

— А не е било така — каза тя меко.

— Не, не е било така.

— Бихте ли казали, че е била склонна да се самоубие? — попита Алвин.

— Дали мисля, че е била склонна да се самоубие? Нима ме имате за толкова коравосърдечна кучка? Мислите ли, че ако ми беше минало през ума дори за миг, че може да посегне на живота си, бих я изпуснала от очи? — гневът на Ема угасна също така бързо, както беше припламнал. — И все пак донякъде сте прав. Когато научих какво е станало, изпаднах в шок. Но… в известен смисъл не бях изненадана, ако това ви звучи логично? Казвах си, че може да е по-уязвима, отколкото е склонна да признае — тя въздъхна и сключи здраво ръце в скута си. — Но очевидно не съм довела тази мисъл докрай. Трябваше да осъзная, че е на ръба. Изоставих я, когато имаше нужда от мен.

— Доколкото се простира моят опит, не е възможно да спреш човек, който е решил да сложи край на живота си — каза Алвин. — Вината не е ваша, Ема. Мислите ли, че интернет троловете са я тласнали дотам?

Ема кимна.

— Сега вече вярвам, че е така. Не мислех, че е изпаднала в такова отчаяние, но очевидно съм грешала.

— Съжалявам — каза Пола. — Но сержант Амброуз е прав. Вината не е ваша. Но има още едно нещо, което ни озадачава. Джазмин не е оставила никакво писмо. Пращала ли ви е някакви съобщения? Есемеси? Имейл? Или дори писмо по пощата?

Ема поклати глава.

— Не. Нито дума. А това ми причинява голяма болка, можете да ми вярвате. Мислех си, че означавам нещо повече за нея.

— Много хора не оставят предсмъртни писма — каза Алвин, дълбокият му глас преливаше от съчувствие. — Предполагам, че изпадат в такова състояние, в което всички останали усещания са притъпени. Не виждат никого, не съзнават нищо освен болката си.

— И все пак имаме основание да мислим, че Джазмин е оставила някакво послание — намеси се Пола. — Дали случайно не е била почитателка на Вирджиния Улф?

Ема я погледна озадачено.

— Вирджиния Улф?

— Писателката.

Ема тръсна нетърпеливо шава.

— Знам коя е Вирджиния Улф, за Бога. Но не мисля, че Джазмин я е споменавала пред мен някога. Тя четеше доста, както и аз, но не такива неща. Аз предпочитам предимно биографии, а Джазмин беше голяма почитателка на криминалните романи. Какво общо би мота да има Вирджиния Улф с онова, което се случи с нея?