Да разбиеш мълчанието [bg]

37.

Пола се наслаждаваше на възможността да поспи до късно, която беше рядък лукс. Елинор беше отишла на работа, Торин беше останал за през нощта в дома на най-добрия си приятел, който беше празнувал рождения си ден, и Карол ѝ беше наредила да си вземе един почивен ден. Затова ѝ беше приятно да се рее между сън и будност, да потъва в дрямка и пак да изплува за миг на повърхността с ленива наслада. Вибрирането на телефона я изтръгна рязко от съня. За моментен каза, че още сънува, но ръката ѝ вече се протягаше към нощното шкафче.

Видя кой се обажда — беше Елинор — и отговори без замисляне.

— Ъхъ — изпъшка тя, все още сънена.

— Да си влизала вече в интернет? — попита Елинор без всякакви встъпления.

Пеша преглътна и седна.

— Не. Защо?

— Погледай какво има на първа страница на „Сентинъл Таймс“. Предполагам, че ще го има и в онлайн изданието. В противен случай ще ти се наложи да излезеш и да си купиш вестник. Не мога да продължавам, затънала съм до уши в работа, ще говорим по-късно — и тя затвори телефона.

Пола тръсна глава като куче, което излиза от водата. Дали всичко това не ѝ се беше присънило? Тя се прозя и се протегна, после заслиза надолу, за да вземе таблета си. Докато чакаше водата в електрическата кана да кипне, тя потри сънените си очи и отвори уебсайта на брадфийлдския вестник. И заглавието беше там, в цялото си великолепие: „Мистерия около елитно ченге, свързана с шофиране в нетрезво състояние“.

— О, по дяволите — измърмори тя и продължи да чете. В обичайния си опит да докаже, че постъпва не по-малко смело от националните таблоиди, вестникът се изказваше възможно най-рисковано, без директно да спомене фразата „корупция в полицията“. Но не беше необходима лупа, за да се прочете какво пише между редовете. Трудно беше да си представиш как би могло да бъде по-лошо.

Без да обръща внимание на включената кана, Пола се качи тичешком горе и се обади на Стейси.

— Вкъщи ли си? — попита тя.

— Да, вкъщи съм.

— Идвам при теб — каза Пола. — Трябва да обсъдим нещо.

Стейси каза нещо в смисъл, че Карол им е казала да си вземат почивен ден. Но Пола вече беше прекъснала разговора и бързаше да си вземе душ. След десет минути вече излизаше тичешком от къщи, с мокра коса и кипяща в гърдите ѝ ярост. Как смееха да постъпват така тези пошли отрепки? Нямаха ли представа какво беше направила Карол Джордан за този проклет град през годините? Колко хора можеха да са гушнали букета, ако тя не си беше свършила работата, а сега живееха безгрижно? Беше излагала живота си на опасност за тези неблагодарни копелета. И дори ако трябваше да погледнат напълно егоистично на въпроса, какъв тираж на проклетите му вестници беше продаден благодарение на Карол и хората ѝ?

Когато седна зад волана, тя се насили да се успокои и да кара внимателно. Само това им липсваше, още някой от тях да влезе в новините. Когато позвъни на домофона на Стейси, се беше поуспокоила, но не много — гневът ѝ вече не кипеше, а бълбукаше.