Да разбиеш мълчанието [bg]

Следващата стъпка беше да се прецени какво можеше да е това послание. Ако Тони успееше да измъкне тази нишка от плетеницата, тя би могла да го отведе до самия убиец. Трябваше да има някаква връзка с жените-писателки, чиито произведения присъстваха на местопрестъпленията. Неминуемо трябваше да е и нещо свързано с власт и контрол. А това пък водеше до следващия въпрос, на който Тони трябваше да отговори преди предстоящата среща с новия екип на Карол. Дали човекът, когото преследваше, убиваше дистанционно, докарвайки жертвите си до състояние, в което да виждат смъртта като единствен изход? Или действаше пряко и ги убиваше по начин, който може да мине за самоубийство?

Когато намереше отговора на този въпрос, щеше да бъде доста по-близо до намирането на скритото обяснение на онова, което се случваше в действителност. Имаха ли вече обяснението, можеха да съчетаят забележителните си умения, за да открият убиеца, в чието съществуване не вярваше никой освен тях.

Пола с удоволствие установи, че Алвин бе избрал за разговора място, каквото би избрала и тя самата. Беше истинска кръчма, без шумна музика, предлагаща „занаятчийска“ бира, а клиентелата се състоеше от хора, достатъчно възрастни, за да са на етапа на втората сериозна връзка в живота си. Тя си достави удоволствието да поръча половин пинта „Хук Нортън“ и намери едно тихо ъгълче, където да прегледа бележките си от разговора с Джон Мортън. Това със Силвия Плат беше интересно. Интересен беше и фактът, че това е бил първият случай, когато предизвикващите полемика възгледи на Дейзи са били представени не на местна, а на по-широка аудитория. Другите две жертви вече са имали утвърден публичен профил; ако някой е търсел жертви, би попаднал на тях по-лесно, отколкото на Дейзи — такава, каквато е била преди. Но новата Дейзи, онази, която вече е имала политически амбиции, е влязла в общественото полезрение за разлика от преди. Това караше Пола да предполага, че човекът, когото търсят, е свикнал да кръстосва страната, не е навикнал да живее на едно място и не се чувства объркан, когато се озове някъде другаде.

Тя обмисляше заключеният от разсъжденията си, когато Алвин се появи. Той се отби до бара да си вземе напитка, вдигайки ръка в традиционния въпросителен жест към Пола, която поклати шава. Алвин отпусна тежкото си тяло на стола срещу нея и внимателно постави пинтата бира върху една подложка за чаша.